Кокосов орех. Доскоро екзотичен за нашите ширини, а в момента изключително популярен
във всичките си форми – кокосови стърготини, кокосово масло, кокосово олио, кокосова
сметана, кокосов крем, кокосов чипс… Всички те са продукти на кокосовия орех. За да се
ориентирате по-добре, „класифицирахме“ кокосовите продукти, които се предлагат в
онлайн био магазин Бурел:
Кокосовата вода (на някои места е известна като кокосов сок) е бистрата течност вътре в
плодовете на кокосовата палма (кокосовите орехи). В ранното развитие на ореха тя служи
като разтвор на тъканта вътре в семената. При зреенето на ореха се отлага в кората на
кокосовата каша. Сокът на младите кокосови орехи е предпочитан пред този на узрелите.
Кокосовата вода от млади, зелени кокосови орехи е известна също като сок „Буко“ на
филипински английски.
Пресните кокосови орехи обикновено се събират от дървото, докато са зелени. В
кокосовия орех може да се пробие дупка, за да се осигури достъп до „месото“ (течност и
пулпа). В младите кокосови орехи течността и въздухът могат да бъдат под някакво
налягане и да се пръснат леко при първото проникване във вътрешната обвивка.
Падналите на земята кокосови орехи са податливи на гниене и увреждане от насекоми или
други животни.
Обикновената кокосова вода отдавна е популярна напитка в тропическите страни, където
се предлага прясна, консервирана или бутилирана.
В родината си кокосовите орехи за пиене се сервират охладени, пресни или пакетирани.
Често се продават от улични търговци, които ги разрязват с мачете или подобни
инструменти пред клиентите. Кокосова вода за продажба на дребно може да се намери в
обикновени алуминиеви кутии, Тетрапак, стъклени бутилки или пластмасови бутилки,
понякога с включена кокосова пулпа или кокосово желе.
От началото на 21-ви век кокосовата вода се предлага на пазара в западните страни като
естествена енергийна или спортна напитка с ниски нива на мазнини, въглехидрати и
калории и значително съдържание на електролити.
От началото на 21-ви век кокосовата вода се предлага на пазара в западните страни като естествена енергийна или спортна напитка с ниски нива на мазнини, въглехидрати и калории и значително съдържание на електролити.
Кокосов оцет
Кокосовия оцет може да бъде или от кокосова вода, или от кокосов нектар. Получава се при ферментация на двата изходни продукта.
От оцета се прави „Ната де коко“ – популярно в Азия кокосово желе.
Кокосовата захар, известна още като кокосова палмова захар, захар от кокосов сок или
захар от кокосов цвят, е палмова захар, извлечена от сока на стъблото на цветната пъпка
на кокосовата палма, а не от плодовете. Има нисък гликемичен индекс и е чудесен
заместител на бялата захар. Вкусът и ароматът са с лек карамелен нюанс. Предлага се
под формата на кристали или гранули, блок или течност. Производството ѝ е двустепенен
процес. Започва с прибиране на стъблото на цветната пъпка на кокосово дърво, след което
се прави разрез на върха на пъпката (т. нар. спадикс) и сокът, който започва да тече, се
събира в бамбукови контейнери. Към този момент сокът е известен като „кокосова неера
или нира“ в Индонезия, „мапрау“ в Тайланд или „лагби“ в Северна Африка. След това
събраният сок се прехвърля в големи съдове, които се варят на умерен огън. Това
изпарява влагата от сока, който съдържа 80% вода. С изпарението водата
се трансформира в плътен сироп. Сиропът може да се оформи на кристали, блокчета или
като мека паста. Кафявият цвят, който се развива при намаляване на сока, се дължи най-
вече на карамелизирането.
Кокосовата захар е широко използвана в Шри Ланка като нерафиниран сироп или като
джаджър, наричан pol hakuru (පොල් හකුරු). В индонезийската кухня кокосовата захар се
нарича gula jawa (яванска захар) или gula merah (червена захар). Някои индонезийски
храни се приготвят с кокосова захар, включително кекап манис (сладък соев сос) и денденг
(месен препарат).
В югоизточна Азия общото наименование на палмовата захар (вкл. и кокосовата) е Gula
melaka. Превежда се като „захар от малака“ заради произхода си в щата Малака,
Малайзия. Използва в местни десерти и сладкиши, както и в солени ястия.
Вкусът и сладостта на кокосовата захар наподобяват вкуса на трапезната или кафявата
захар. Тъй като обаче кокосовата захар не е силно обработена, цветът, сладостта и вкусът
могат да варират в зависимост от използваните кокосови видове, сезона,
местоположението и/или начина, по който е извлечен сокът от кокосовия цвят.
Кокосово мляко е течността, която се добива от месестата част (т. нар. „копра“) на узрял
кокосов орех. Непрозрачността и богатият вкус на кокосовото мляко се дължат на високото
му съдържание на кокосово масло, по-голямата част от което представляват наситени
мазнини. Кокосовото мляко е традиционна хранителна съставка в Югоизточна Азия, Южна
Азия, Карибския регион и северните части на Южна Америка.
Кокосовото мляко се различава от кокосовата вода по своята по-плътна консистенция и по-
млекообразен вид. За разлика от кокосовата вода, която е течността, намираща се
директно във вътрешността на кокосовия орех, кокосовото мляко е резултат от стриването
на месестата част на плода. Традиционно се добива чрез настъргване на вътрешната бяла
месеста част на кафяв кокосов орех и смесването ѝ с малко количество вода с цел да се
разредят мазнините. Процесът на рендосване може да се прави ръчно или чрез машина.
Кокосовото мляко съдържа до 24% мазнини, в зависимост от мазнината на кокоса и
количеството добавена вода.
Има два вида кокосово мляко – плътно и рядко. Плътното се приготвя чрез изстискване на
настърган кокос през марля и обичайно съдържа 20–22% мазнини. Рядкото кокосово мляко
се получава при накисване на настърган кокос във вода, след което той се изстисква до
получаването на по-рядка течност. Съдържанието на мазнини при него е 5–7% .
Кокосовото мляко се използва както при приготвяне на сладки, така и в солени ястия. В
кухните на много тропически и азиатски страни това е традиционна съставка за кърита и
други ястия, включително десерти. То е в основата на почти всички тайландски кърита. В
Карибския регион и Югоизточна Азия популярен десерт е кокосовият ориз. Той
представлява ориз, сготвен с кокосово мляко. Малайзийската версия на кокосовия ориз се
нарича „наси лемак“, докато същото ястие се нарича „наси удук“ в Индонезия. Кокосовото
мляко се използва и за приготвяне на традиционните азиатски палачинки „сераби“.
В Бразилия кокосовото мляко се използва основно в кухнята на североизточните части,
най-вече в морски яхнии и десерти. В Колумбия и Панама настърганият кокос и мляко се
използват за направата на сладко титоте. Във Венецуела, някои месни ястия се приготвят
с кокосово мляко и надробена риба (мохито ен коко).
В Югоизточна Азия кокосовото мляко се използва за приготвяне на множество
традиционни напитки. Цендол е популярна ледена напитка от този регион, която съдържа
охладено кокосово мляко и зелено желе от оризово брашно. Кокосовото мляко се използва
и в топли напитки като бандрек и баджигур, две популярни напитки в Индонезия.
Подсладеното кокосово мляко и разреденото кокосово мляко с вода са популярни напитки
в Южен Китай и Тайван.
Желеобразната месеста част от вътрешността на кокосовия орех често се добавя към
кокосова вода за приготвяне на тропически напитки. Например в Бразилия кокосовото
мляко се смесва със захар и кашаса за приготвянето на коктейла батида де коко. В Пуерто
Рико тропическите напитки с кокосово мляко също са популярни: пиня колада и кокито.
Интересен факт за кокосовото мляко е открит през 1943 г. – то активно да поощрява
растежа на растенията. Макар да съществуват множество фактори за това, основната
причина е наличието на цитокинина зеатин в кокосовото мляко. Това вещество ускорява
растежа на растенията по принцип.
Кокосовата сметана е направена по същата технология и има същите съставки като
кокосовото мляко, но е с по-високо съдържание на мазнини от него заради по-малкото
вода, която се добавя. Обикновено съотношението е четири части настърган кокос в една
част вода. Субстанцията, която се образува на върха на кутията с кокосово мляко, също се
счита за кокосова крема сметана. Консистенцията на сметаната е значително по плътна.а.
Кокосовото масло е масло, пресовано от кокосовия орех. То е чудесно за готвене и печене и е богато на триглицериди със средна верига (МСТ), които стимулират метаболизма ви, така че да
изгаряте мазнините по-бързо. Можете да си купите необработено или рафинирано
кокосово масло. Верджин версията има повече хранителни вещества, докато
рафинираната версия няма кокосов вкус или аромат.
Кокосовият чипс, който предлагаме, е непечен и неподсладен натурален продукт от
биологично земеделие. Изсушен е естествено, което позволява да се запазят ценни
хранителни вещества и аромати. Консумира се самостоятелно като здравословна закуска
или добавено към мюсли, плодови салати, десерти, йогурт и шейкове. Подходящ е и за
печива.
Източници: