Тиквено семе – от най-полезните

Тиквата

Тиквата е един от най-колоритните дарове на есента. В нейния разгар дините край пазарите постепенно отстъпват място на белите и жълти тикви.

Хелоуин

Най-празнуваният есенен празник – Хелоуин – не би бил така цветен без фенерите, направени от истински тикви. През идващата зима със студ и сняг ароматът на  печена тиква топли сетивата и внася   уют в зимните вечери.Освен прекрасната сърцевина на тиквата, семките ѝ не са за пренебрегване.

У нас

Отдавна обичано по нашите земи, тиквеното семе в последните години става все по-популярно. С бума на здравословното хранене, ползите му излизат на преден план. При приготвяне на тиква почти всички домакини обръщат внимание и на семките ѝ. Най-често ги пекат преди консумация. Но тъй като здравословното хранене набляга на суровите продукти, тенденцията е те да се консумират необработени, най-често в салати. Интересен факт е, че в България тиквените семки се нареждат на трето място по консумация след фъстъците и слънчогледовите семки.
Самите семена на тиквата са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви, плоски или елипсовидни. Почти всички са светлозелени на цвят след отстраняване на обвивката. Някои сортове са без люспи и се отглеждат само заради тяхното ядливо семе.

История

И все пак откъде е дошла тиквата? А тиквеното семе?
През 8000 – 10 000 г. пр. н. е. в Мезоамерика са култивирани първите тиквени сортове. Археологически находки показват, че през 7000 г. пр. н. е. в Централна и Южна Америка тиквата вече е основен хранителен продукт, заедно с царевицата и боба. Оттогава датират и най-старите находки на запазени тиквени семена в планинската част на Оаксака в Мексико. Когато Христофор Колумб стъпва в Новия свят, сред многото нови неща открива и тиквата. Занася първите сортове  в Европа през 15 век. Отглеждането на тиквата е непретенциозно и започва масовото ѝ производство. Интересно е да се отбележи, че царевицата, доматите и картофите са се появили на Стария континент доста по-късно.
Постепенно европейците откриват полезността на тиквеното семе и така се впечатляват от него, че през 18 век започват да извличат масло. По време на царуването си Мария Тереза въвежда употребата на олиото от тиквени семки в медицината във Франция.

Пепита

В началото на 19-ти век се появява сортът Cucurbita Pepo, чиито семки са обелени.
В  родината си – Северна Америка – тиквеното семе е известно като пепита (от мексикански испански: pepita de calabaza или „малко семе от тиква“). Семената са богати на хранителни вещества и калории, с особено високо съдържание на мазнини (особено линолова киселина и олеинова киселина), протеини, диетични фибри и множество микроелементи. Тиквените семки са често срещана съставка в мексиканската кухня, а също така се пекат и сервират като закуска. Мариновани и печени, те са есенна сезонна закуска в Съединените щати. В  САЩ първите писани кулинарни рецепти за приготвяне на тиква се появяват през 17 век. Една от тях е включена в New Jos England’s Rarities Discovered на Джон Джоселин, публикувана в началото на 1670-те.
Рецептата е за гарнитура, която се приготвя от нарязана на кубчета зряла тиква, готвена в продължение на един ден, след което е овкусена с масло и подправки. През този период американците предизвикват себе си в кухнята, като разработват уникални и вкусни нови начини за сервиране на тиква. Днес най-популярният начин за приготвяне на тикви е тиквеният пай. Тази тенденция започва през 1800 г., когато става стилно да се сервират подсладени ястия от тиква по време на празничната трапеза. Най-ранните рецепти за сладка печена тиква са с пълнена с джинджифил и мляко тиква, след което изпечена на огън.

В кухнята

Кулинарията познава три вида тикви.

• обикновената (фуражна) тиква е характерна за късната пролет и лятото, известна с умалителното тиквичка
• големите бели тикви, известни още като „едроплодни“ или „кестенки“
• мускатните тикви с издължени жълти плодове, подобни на цигулки.

тиквено семе  Бурел органикс

А безценните тиквени семена се нареждат сред най-полезните храни в света:

• Олиото, което се съдържа в тиквените семки, поддържа мембраната на клетките, което ги прави по-устойчиви и като цяло повишава защитните сили на организма. Ето защо тиквените семки могат да се използват като средство за поддържане на имунитета и профилактика на заболявания, особено в сезона на грипа, както и при други бактериални и вирусни инфекции.
• Тиквените семки и особено олиото от тях може да се използва при профилактика на простатит, аденом на простатата и намалено полово влечение при мъжа. В тези случаи се препоръчва по 1 чаена лъжичка от олиото три пъти дневно. Олиото се използва и за масаж на простатата.
• Тиквените семки стимулират кръвоносната, храносмилателната, репродуктивната, опорно-двигателната система и подпомагат доброто зрение.

Този ефект се дължи на богатия комплекс от витамини, минерали и други полезни вещества, които съдържат. Те са богати на цинк, витамин С, витамини от В групата, калциеви, калиеви, магнезиеви, фосфорни соли и други.

•  Полезните вещества в тиквените семки подхранват мозъка и стимулират функциите му. Препоръчват се при усилена умствена дейност, по време на обучение. Полезни са и за хората от третата възраст.
• Тиквените семки са едно от най-добрите и безвредни средства срещу чревни паразити. Те, за разлика от другите средства, не съдържат токсични вещества и нямат странични ефекти. Срещу глисти е необходимо на гладно да се приемат смесени с мед 75 г обелени семки за 3-4-годишни, 150 г за 10-годишни деца и 250-300 г за възрастни. Подобен ефект се постига и при редовната им консумация.
•  Тиквените семки са полезни за физически слабите хора.

Източници:

Wikipedia.org

History of Pumpkins | The History Kitchen | PBS Food