Семената от чиа са ядливите семена на Salvia hispanica, цъфтящо растение от семейството на ментата родом от централно към и южно Мексико, или от роднините им Salvia columbariae от югозападните Съединени щати и Мексико. Представляват овални сиви семена с черни и бели петна, с диаметър около 1 милиметър. При накисване абсорбират до 12 пъти теглото си в течност и развиват гелообразно покритие, което им придава отличителна текстура.
Добивът на семена от чия е различен и зависи от сорта, начина на отглеждане и условията на отглеждане и географския регион. Например, в Аржентина и Колумбия добивът е в границите на от 450 до 1,250 кг / дка. , а в долините в Еквадор, който е в района на Андите, добивът е до 2300 кг /дка. От тези данни може да се направи извод, че комбинацията между благоприятната среда и култивиране е от съществено значение за добрата реколта.
Чия е била основна храна за мезоамериканските култури, култивирана е от и ацтеките в предколумбовите времена.
Кодексът „Мендоза“[1] от 16 век предоставя доказателства, че семена от чия са били култивирани от ацтеките в предколумбовите времена, а в академичното проучване „История на икономиката“ [2] се твърди че за мезоамериканските цивилизации , семената от чия са били толкова важна култура, колкото царевицата. В 21 от 38 те провинции на империята на Ацтеките годишния данък към владетелите бил изплащан в семена от чия. Използвали се и за жертвоприношения от ацтеските жреци.
През 21-ви век чиа се отглежда и консумира на пазара в родните си Мексико и Гватемала, както и в Боливия, Аржентина, Еквадор, Никарагуа и Австралия. Нови патентовани сортове чиа са разработени в Кентъки за отглеждане в северните ширини на САЩ.
Смлени или цели семена от чиа се използват в Аржентина, Боливия, Гватемала, Мексико и Парагвай за питателни напитки и храни. Днес чиа се култивира в малък мащаб в родината на предците си в централно Мексико и Гватемала и търговски в Аржентина, Боливия, Еквадор, Гватемала и Мексико.
Употреба при консумация:
През 2009 г. Европейският съюз одобри семената чиа като нова храна, което позволява чиа да бъде до 5% от общата материя в хлебните изделия.
Въпреки популярното погрешно схващане, семената от чиа не е необходимо да се смилат. Човешкото тяло абсорбира същите хранителни вещества от семената чиа, независимо дали семената са сухи или напоени и независимо дали са цели или смлени.
[1] Ръкопис на ацтеките в който са описани традициите, ежедневието, императорите и итн нот 16 век.
[2] Академично изследване за това как икономическите феномени се развиват в историческа перспектива.
Любопитно за чиа:
През 1977 г. американският предприемач Джо Педот създава „домашния любимец“ Chia pet, който много напомня на нашия „Чичко тревичко“ или „Картофчо“ – глинена фигурка с формата на животинче, холивудски герой или известна личност, в която се засаждат семена от чия и те покълнват върху нея. През 80те години на миналия век „Chia per” прави икономически бум, стигайки до половин милион броя продажби в рамките на година. Следват популярните „Chia Yoda Pet”, “Chia- Star wars pet” итн.
Знаете ли кой е най-популярният Chia pet в САЩ в момента? Доналд Тръмп, разбира се 🙂