„Перуанският женшен“, е ядливо тревисто кореноплодно растение. Тя е част от семейството на броколите и ряпата, а на вкус е между грудка и ядка. Родината на маката са Андите в Южна Америка. Отглежда се заради месестия си хипокотил (грудка), който се слепва с корена, за да образува грубо обърнато крушовидно тяло.
Маката бива различни видове според размера и формата на корена – триъгълен, сплескан кръгъл, сферичен или правоъгълен, последният от които образува най-големите корени.
Перуанските производители пък различават четири разновидности, базирани на цвета на корена: кремаво-жълт, полу-лилав, лилав и черен. Вариациите са заради нивата на антоцианин (цветни растителни гликозиди – определени молекули, в които една захар е свързана с нещо друго) във всеки вид. Зелените ароматни върхове са къси и лежат по протежение на земята. Тънките люспести листа поникват в розетка на почвената повърхност, като не нарастват повече от 12-20 см във височина. Листата показват диморфизъм според репродуктивния стадий. Те са по-изявени във вегетативната фаза и непрекъснато се обновяват от центъра, тъй като външните листа умират. Небелените, самоплодни цветя се раждат на централни съцветия и са последвани от 4-5 mm силикулатни плодове, всеки от които съдържа два малки (2.0-2.5 mm) червеникаво-сиви яйцевидни семена. Маката се размножава чрез самоопрашване и единствено със семена.
Хипокотилите на маката могат да бъдат златни, кремави, червени, лилави, сини, черни или зелени. Всяко от тях се счита за „генетично уникален сорт“, тъй като семената на родителските растения растат, като имат корени със същия цвят. Специфичните фенотипове (при мака „фенотип“ се отнася главно до цвят на корена) се разпространяват изключително за увеличаване на търговския интерес. Кремавите цветни корени са най-широко отглеждани и са предпочитани в Перу заради тяхната засилена сладост и размера им. Черната мака е едновременно сладка и леко горчива на вкус.
Естествената среда на маката е на 11-12º ширина и надморска височина от 3 800-4400 м. От култивираните растения маката е една от най-устойчивите на замръзване – вирее дори при -10° , при силните ветрове и ярка слънчевата светлина. Беритбата се извършва ръчно, като листата се оставят на полето като храна за добитък или органичен тор. Добивът за култивиран хектар може да достигне приблизително 15 т в пресни хипокотили, което води до около 5 тона изсушен материал. Въпреки че маката е била култивирана извън Андите, все още не е ясно дали тя развива същите активни съставки или потентност извън естественото си местообитание. Хипокотилите, отглеждани от перуански семена, се образуват трудно при ниски височини, в оранжерии или в топъл климат.
Мака днес все още се култивира предимно в Перу, във високите Анди на Боливия, а в малка степен и в Бразилия. Мака може да се култивира отвъд естествения ѝ обхват на надморската височина, над 4 400 м надморска височина.
Растението се консумира предимно изсушена, но може и като прясно сварен като корен зеленчук. Когато се изсуши, може да се преработи допълнително в брашно за печене или като хранителна добавка. Намира приложение и в традиционната медицина. Изнася се предимно на прах, който може да бъде суров или преработен допълнително от индустрията за добавки: желатинизиран или превърнат в екстракт. Използва се като задължителна добавка към смутита, сокове, сурови десерти и салати.
Здравословните ѝ ползи от векове са познати в Южна Америка, а с бума на здравословното хранене като начин на живот е призната и за суперхрана.
Археологически данни посочват, че мака е била отглеждана в района на езерото Хунин от около 1700 г. пр.н.е. До 1200 г. се е култивирала само в този ограничен район (около езерото Хунин) в централната част на Перу. Била основната храна на Инките.
В исторически план се е търгувала срещу царевица, ориз, маниока (корени на тапиока), киноа и папая. Била е използвана и като форма на плащане на испански императорски данъци.
В Европа за първи път растението е споменато от испанския мореплавател Антонио Васкес де Еспиноса, който изучава Перу в края на 16-ти век. Друг испански изследовател – Бернабе Кобо, добавя детайли в описанието на маката, а през 1843 г. немският ботанист Герхард Уолпърс я класифицира като Lepidium meyenii.
Поради предполагаемите си ефекти върху плодородието, мака нараства в селскостопанския, търговския и изследователския интерес в периода от 90-те до 2014 г. Пазарните проучвания показват ниско приемане на конкретния вкус на мака от потребителите, когато за първи път са изложени на него, създавайки бариера за популярността на тази храна като кулинарен зеленчук.
До 2014 г. Китай проявява земеделски и пазарен интерес – толкова голям, че подава за одобрение няколко китайски патента за подобряване на разпространението и генетичното разнообразие на мака. Перуанските институции реагират с обвинения на китайските компании в нелегален износ на мака и биопиратство.
В Перу маката се приготвя и консумира по различни начини, въпреки че традиционно винаги се готви. Прясно събраните грудки се печели в яма (наречена хуатия) и се счита за деликатес.
Пресните корени обикновено се предлагат само в близост до производителите. Коренът може да се свари и пюрира, за да се получи сладка, гъста течност, след това се изсушава и смесва с мляко, за да се образува каша, наречена мазамора.
Варените корени се използват и с други зеленчуци в емпанади, конфитюри или супи. Коренът може да бъде смлян, за да се получи брашно за хляб, питки или палачинки. Ако ферментира, може да се получи слаба бира, наречена chicha de maca.
През 2010 г. американска пивоварна, наречена Andean Brewing Company, стана първата компания, която произвежда и продава бира, произведена от мака, под марката KUKA Beer. От черната мака се произвежда ликьор.
Най-популярният продукт от мака за износ е брашното. То е смляно от твърди, изсушени корени и на перуански е harina de maca. То е сравнително евтина насипна стока, подобно на пшенично брашно или картофено брашно.
Маката е пусната на пазара заради предполагаемите си традиционни лекарствени ефекти, въпреки че няма достатъчно доказателства за ефект върху човешкото здраве или болести. Проучване през 2016 г. открива ограничени доказателства от малък брой изследвания за подобряване на качеството на спермата при здрави и безплодни мъже. Подкрепя се и тезата, че редовната консумация на мака има редица ползи за женското качество на живот:
• Намалява симптомите при менопауза
• Подобрява сексуалната функция
• Поддържа доброто настроение
• Помага при безплодие
• Увеличава костната плътност
• Повишава енергията
Енергийна стойност – 1243kJ/297kcal
Мазнини – 1.43 г
от които наситени – 0.3 г
Въглехидрати – 59.1 г
от които захари – 29.3 г
Фибри – 27.1
Белтъчини – 12.3 г
Сол – 0.04 г
Калций – 250 мг
Калий – 2000 мг
Източници: