Спелта – дар от гръцката богиня Деметра

Спелтата e  древна пшеница, която в  България може да се срещне с наименованието  шпелта или динкел. Отличава се с  по-висок процент съдържание на  протеини от пшеницата, както и голямо количество фибри, минерали и витамини. Също така съдържа почти 2 пъти повече витамин А и витамини от група B, мазнини, фосфор и белтъчини от пшеницата. Съдържа глутен, при това в големи количества, който обаче се различава от този в обикновената пшеница и е по-лесно усвоима от храносмилателната система. Брашното ѝ е фино, а приготвените с него изделия  са с  приятен вкус.

Векове наред – от 3000 г. пр.н.е до Средновековието – е била основна храна в части на Близкия изток и Европа. Най-ранните сведения за култивирането ѝ са 5000 г. пр. н. е, в  Кавказ,  и северен Ирак.  Съществуват доказателства за отглеждането едновременно в обширни територии, от днешен Иран, Кавказ и Балканите. В периода 2000-220о г. пр.н.е масово се е отглеждала   в централна Европа. След което се разпространява в Северна Европа, малко по-късно и  в Англия, където  измества двузърнестия лимец като основно отглежданата зърнена култура

В гръцката митология, спелтата е дар от богинята Деметра. Според митовете, спелтата била дадена първо на гърците, които я разпространили сред останалите народи и ги научили да я отглеждат и почитат.

Спелтата започва да губи популярността си  с разработката на породи пшеница с фина черупка, които се овършават с по-малко усилия и на такива, способни на по-голям добив на единица площ. С индустриалната революция и механизацията на земеделието, появата на химическите торове и препарати отглеждането ѝ съвсем намалява. Основна роля за загубата на комерсиалния интерес към нея е факта,  че твърдата ѝ  черупка,  пълна с влакнини след овършаване от зърнокомбайн изисква допълнително лющене преди последваща обработка за разлика от  хлебната пшеница, чието  зърно може да бъде събирано без нужда от допълнително лющене. Още повече спелтата не поема тор, който  увеличава реколтата ѝ и в сравнение с твърдата пшеница отглеждането ѝ не е рентабилно.

Продукти от спелта са:

• здравословно брашно от покълнали семена,
• едро смляно брашно както и
• булгур към хляб, т.нар.
• паста (пшенични варени кюфтета),
• бисквити,
• джин (Холандия),
• бира (Бавария),
• водка (Полша)

Най-известната бира от спелта е Динкел бира ( на немски: Dinkelbier, от „dinkel“ – спелта). Представлява традиционна германска бира тип ейл, приготвена на основата на малц от спелта, със съдържание на алкохол около 4,5 об. %. В наши дни само няколко малки баварски пивоварни правят тази бира днес. Заради високото си съдържание на протеини (до 17% в сравнение с пшеницата, при която съдържанието е 12,5 – 14,5%, и пивоварния ечемик с около 10,5%), тя е подходяща най-вече за производството на хляб и хлебни изделия и в по-малка степен за варене на бира. Зърната трябва да се излющват, иначе бирата се получава прекалено груба, затова в пивоварството съдържанието на малц от спелта рядко надвишава 50 %. След ферментацията, за да се омекоти, бирата се оставя да отлежи няколко месеца при ниска температура около точката на замръзване. Тъй като пяната на бирата съдържа най-вече протеини, при наливане в чаша се образува дебела пяна. Алкохолно съдържание обикновено е около 4,5%.

Източници:

Спелта – Уикипедия (wikipedia.org)