Ленът (на келтски Bel’ch), който дава името на Белгия!

Лен 

Ленът (Linum usitatissimum)  e считан за една от най-ранно култивираните култури. Специфичният епитет, usitatissimum, означава „най-полезен“. Представител е на семейство Ленови (Linaceae) и е род едногодишни и многогодишни тревисти растения и полухрасти. Тази култура се отглежда главно в три направlения – маслодаен, от който се добива лененото масло, влакнодаен, от който се добиват влакна от стеблата и  междинен, който съчетава в себе си и двете функции – за масло и за влакна. Познати са още планински и полузимен лен.

Култивираният  лен е масов и се отглежда за ленено масло и за влакна. Може да се срещне и като декоративно растение в градини.

Ленените влакна, взети от стъблото на растението, са два до три пъти по-силни от памучните влакна. Освен това ленените влакна са естествено гладки и прави.

История

Ранна история

Най-ранните доказателства за употребата на див (некултивиран) лен, използван като текстил, идват от днешна Република Грузия, където през септември 2009 г  в пещерата Дзудзуана са открити  фрагменти   от плетени  ленени прежди и влакна, някои от които са обагрени,  открити обагрени и плетени влакна от див лен,. Находката е датирана  на възраст от 36 000 г.

Култивиране

Първият култивиран лен се е отглеждал в района на плодородния полумесец (регион в Близкия изток, включващ днешните Израел и Ливан, части от Йордания, Сирия, Ирак и Югоизточна Турция, делтата и северното поречие на река Нил в Египет. Понятието  Fertile Crescent е въведено от американския археолог   Джеймс Хенри Брестед около 1900 г. Напояван от реките Йордан, Ефрат и Тигър и заемащ около 500 000 км², регионът заема територията от източния бряг на Средиземно море, северно от Сирийската пустиня и през Джазира и Месопотамия до Персийския залив. Там най-рано са се зародили земеделието и животновъдството през каменната ера. Това е мястото на най-старите известни градски култури Йерихон и Чатал Хююк).

Археологически  доказателства сочат че преди 9000 г в Тел Рамад в Сирия са произвеждали ленено масло в домашни условия. Преди 5000 г. ленът достига  Китай, оттам Индия следвана от Швейцария и Германия.

Ленът е бил широко разпространен и в  древен Египет (3 000 г. пр.н.е), където имал ключова икономическа роля. От него правели различни текстилни продукти – тънката, почти прозрачна, но в същото време издръжлива бяла ленена материя за дрехи била изключително приятна за носене и осигурявала  комфорт в жегата. Египетските свещеници носели само ленени дрехи, тъй като ленът бил смятан за символ на чистота, върху храмовите стени  имало картини на цъфтящ лен, а мумиите са били балсамирани с помощта на лен.

Финикийците – великите моряци –  са първите износители на ленени тъкани и лен  в периода 12-ти-8 ми в. пр. н. е. Те купували лен и ленени продукти от Египет и го търгували в Гърция, Рим, Бретан, Англия, Ирландия и Испания. Римляните използвали лена използвали за своите платна.

Как ленът става кръстникна Белгия

Когато Юлий Цезар през 50 г. пр.н.е завладял галите бил изумен  от висококачествените ленени тъкани, които се произвеждали  във Фландрия (историческа област на територията на съвременна Белгия и Франция) от население наречено „белги“. На келтски език името на тази нация е Bel’ch, което в превод означава лен. Юлий Цезар  започва да нарича територията на Фландрия „Белгия“.

В крайна сметка Фландрия се превръща в основния център на европейската индустрия за бельо през Средновековието.  С разпадането на Римската империя, производството на лен намалява. Но със закони, предназначени да запазят  хигиената и здравето  на поданиците през 8 ми век, Карл Велики съживява реколтата. През 789 г.  той дава тласък на производството на постелки чрез издаване на специален указ. Неговите капитулари (първата книга със закони)  задължават е всяко семейство във Франция да разполага с оборудване, необходимо за изработка на ленени тъкани.

Уилям Завоевателят (1027-1087), херцог на Нормандия, през 1066 г . претендира за английската корона. Съпругата му, кралица Матилда, бродира епична история за това събитие върху известния гоблен от Bayeux:  ленено платно с размери 70 на 50 метра по което по-късно се съди за живота в онзи период .

В Америка

В Северна Америка ленът е вонесен от  колонистите. Неговите продукти се котират високо и производството му процъфтява.

В началото на XIII в. в село близо до Камбрай (Франция), тъкачка на име Баптист,  усъвършенства техниките за тъкане на бельо. Материята има успех и започва да се изнася за Фландрия, Холандия, Италия, Испания и Англия. Ленената тъкан от тъкането на камбрика, или камбриката, се превръща в „тъканта на царете“ и се използва за изработка на носни кърпи, маса и бельо. По времето на Луи XIV специално внимание се обръщало на кройката и украсата на дрехи. По това време на мода влизат изящно бродирани и дантелени гарнитури на дневно или нощно бельо, което се вижда изпод горната рокля. Появата на думата „линг“ се появява тогава.

През 18 век, по време на управлението на Луи XVI (1754-1793 г.), се появява кринолина, който се изработва от конски косъм и лен.  Включен е и в производството на кадифе, с цел увеличаване здравината на тъканта. И именно благодарение на наличието на ленени нишки в кадифето е причината толкова много дрехи, мебели,  и   спално бельо от кадифе от този период да са запазени  до днес.

Наполеон 1-ви, за да стимулира развитието на френската текстилна промишленост предлага награда от един милион златни франка за изобретателя на машината за предене на лен. Указът е публикуван във в. „Вести“.

Поява на памука

В началото на 20-ти век евтиният памук и увеличаващите се заплати в стопанството водят до преместване  на производството му  на лен в Северна Русия, което по онова време съставлява 90% от световната продукция. Постепенно производството на ленени тъкани губи комерсиалността си заради появата на по-трайни влакна. През 20-ти век 90% от европейските ленени тъкани са били предназначени за пазара на текстил (60% за дрехи, 15% за спално бельо, 15% за мебели и интериорен дизайн).

В технологичния 21 век, 10% от добива на лен в световен мащаб се използва в еко строителството, в производството на композитни материали, спортно оборудване и инвентар, автомобили,  канцеларски материали, стоки медицинска цел и др.

В България лен се отглежда по високите полета и по Северното Черноморие.  Диворастящ лен може да се срещен по ливади и тревисти и скалисти места в подчертана влажност. Виерее предимно от 200 докъм 2600 м надморска височина.

Ленено семе
Ленените семена се срещат в две основни разновидности – кафяво и жълто (златни ленени семена). Повечето видове от тези основни сортове имат сходни хранителни характеристики и равен брой късоверижни омега-3 мастни киселини. Изключение е вид жълт лен, наречен солин (търговско наименование „Linola“) , който има напълно различен масления профил и е много нисък в омега-3s (по-специално алфа-линоленова киселина (ALA)).

Ленено масло 

Ленените семена произвеждат растително масло, известно като ленено масло  , което е едно от най-старите търговски масла. Това е годно за консумация масло, получено чрез пресоване. Преработеното с разтворители ленено масло е използвано в продължение на много векове като изсушаващо масло в боядисването и лакирането.

Въпреки че кафявите сортове ленено семе могат да се консумират толкова лесно, колкото и жълтите, и са били в продължение на хиляди години, по-известните му приложения са в боите, фибрите и фуражите за добитък.

 

Източници:

Flax – Wikipedia