Аристократичното цвете в загадъчно тъмно – кралица „Ванилия“

Tlilxochitl  в превод от древния език на ацтеките означава „черно цвете“  и е познато на човечеството от древни времена. Произлиза от влажните тропически гори на Мексико, където в миналото било използвано основно като аромат към стимулираща шоколадова напитка от какао, мед, гореща вода и лют червен пипер.

Счита се, че първият европец опиянил се от невероятния   вкус на ванилията бил Христофор Колумб. През  1502 г.  слизайки на територията на съвременна Никарагуа  местните го посрещнали с  чаша шоколад с аромат  с ванилия. 

Заслугата за разпространението на  ванилията по света обаче  е на испанския завоевател Ернан Кортес, който двадесет г. по-късно я донася в Европа.  Оттам растението е  пренесено  в Мадагаскар, Мартиника, Таити, Хавайските и Коморските острови, Гваделупе и Шри-Ланка.

Европейците започват да  експериментират с новия продукт и откриват невероятни неща:

• през 1602 г. придворният фармацевт на английската кралица Елизабет I разбира,  че ванилията може да се използва за ароматизиране на печива
• през 1605 г. във Франция аристократите  започват да добавят ванилия в тютюна си 
• през 1762 г немския изследовател Цимерман твърди, че ванилията е изключително силно възбуждащо средство
  
• през 18 в. френски  учени заявяват, че ванилията лекува язва и повишава  умствените способности на човек

И все пак, освен аромата, кое прави ванилията толкова специална?  

• едрите, жълтозелени цветове на растението  се разтварят  през един единствен в  годината, когато се опрашват  от един единствен  вид пчели от рода Melipona или само от един единствен вид колибри, живеещи единствено  в Мексико. И освен това заради формата на цвета обикновено се опрашват около 5% от цветовете
• когато европейците пренесли  ванилията в други тропически области, не били наясно с тази особеност и  не успели  да „завържат“  плодове на нито едно растение. Чак през 1836 г. белгийският ботаник Чарлс Морен открил че цветовете не се опрашват естествени и се налага човешка намеса
• ванилията започва да дава плод на третата година след посаждането, което  продължава  на 35-40 години
• плодовете (шушулките) се берат се зелени и се подлагат на ферментация, при което добиват тъмнокафяв цвят, а по повърхността им се образуват кристалчета ванилии с характерен приятен аромат
• освен ванилии плодовете съдържат още полизахариди, смоли, дъбилни вещества и др.
• за най-качествена ванилия се счита мексиканската. Нейните шушулки достигат 25-30 см дължина

Съществуват различни видове ванилия. НАи-популярните са бурбонска, цейлонска, явайска, мавританска, таитянска. Ето разликите между тях:

• Бурбонската или реюнионската (отглеждана на остров Réunion) ванилия  е с една трета по-къса от мексиканската и е с по-тъмен цвят
• Цейлонската  и явайската се характеризират с подобни свойства
• Шушулките на ванилията от остров Мавриций са с дължина около 15 см. Тя е по-светла  от мексиканската и с по-слаб аромат
• Таитянската ванилия е с червеникаво оцветяване и с дължина на шушулките 12-14 см. По-евтина от другите сортове

Любопитен факт за ванилията е, че е изключително  трайна подправка. При правилно съхранение може да се съхранява повече от 36 години.

За максимално  оползотворяване, шушулката на ванилията  се разрязва с остър нож по дължина.  Семената и течността вътре се  добавят в мляко.   Млякото се кипва заедно с тях и се прецежда. След което може да се добавя към тесто, напитки, конфитюри, сладолед  и пр.  За още по-наситен аромат, шушулката може да се нареже на ситно или да се стрие на прах .
Ванилията в магазините под формата на бял прах, представлява всъщност синтетически ванилин, който е евтин и удобен за употреба. Неговият аромат обаче не може по никакъв начин да се сравни с този на естествената подправка.

Заради особеностите, изброени по-горе ванилията се нарежда сред най-скъпите подправки в света заедно с  шафрана и кардамона.