Знаете ли кой е плодът, който на вкус наподобява зеленчук, а по хранителни качества прилича на ядка? Авокадото, разбира се.
Плод, който за първи път е култивиран от ацтеките. Нарекли го „абагадо”, в превод от нахуатл (техния език) – „масло от дървото”. Често е наричано и „алигаторска круша“ заради формата и грубата зелена кора на някои сортове. В литературата за първи път е споменато през 1553 г. в книгата на испанския свещеник, историк и географ Педро де Леон (Pedro de Cieza de Leon) „Хрониката на Перу“.
В Европа растението е донесено от испанците през XVII век. Погрешно смятано за зеленчук, авокадото е от семейството на горските плодове. И може да се похвали с толкова здравословни ползи, че Книгата на рекордите на Гинес го определя като най-здравословния плод в света.
Прелива от ценни хранителни съставки – витамини А и Е, авокатин Б, алфа и бета каротен, биотин, растителни и ненаситени мазнини. Пълно е с антиоксиданти, подобрява здравословното състояние и разкрасява! Като селскостопанска култура първи започнали да го отглеждат евреите. През 1908 г. в Палестина се засаждат дръвчета авокадо, които обаче не дали очаквания резултат. 16 г. по-късно, през 1924 г., проф. Чанън Опенхаймер го занася в Израел и го засажда.
Промишленото му отглеждане обаче започва чак през 50-те години на 20 век, когато след направено изследване учените открили, че то съдържа рекордно количество растителни мазнини (повече има само в маслините). В резултат на изследването, в Галилея обособили места за отглеждане и скоро събрали първата реколта и го изкарали на пазара. Израелците не се впечатлили от грапавите тъмнозелени плодове и търговците не успели да реализират печалба. За да пробият пазара с втората реколта, собствениците на авокадовите насаждения подходили различно. Натоварили я на кораб, на който имало генерал от САЩ, известен със слабостта си към ястия с авокадо, и я изпратили я в Европа. Евреите се надявали европейците да харесат плодовете, а след това и местното население. Във всеки сандък с авокадо сложили брошура с рецепти на английски. Половината от стоката отпътувала за Франция, другата – за Западна Германия, където по това време имало английски, американски и френски войски, войски на САЩ, Великобритания и Франция. Генералът се погрижил по-голямата част от кашоните с авокадо да иде при французите, за които е всеизвестна склоността им към екзотични предложения. Те толкова го харесали и похвалили сред сънародниците си, че Франция изкупила цялата следваща реколта от авокадо. След което авокадото започнало европейското си пътешествие. А с полезните си качества се настанява трайно в менюто на Стария континент. И има защо:
Избор на качествено авокадо:
Кората на добре узрялото авокадо трябва е с черен цвят и да се усеща еластичност при лек натиск. Съхранение: В случай че не е узряло, авокадото се оставя на стайна температура да узрее. За да се ускори зреенето му, се опакова в хартиен плик с няколко банана и се затворя плътно. Узрелите плодове се съхраняват до 1 седмица в хладилник. Веднъж разрязано, авокадото почернява бързо. За да се запази след разрязване, повърхността му се напръсква с лимонов сок и се поставя в хладилник.
В онлайн магазин за био продукти Бурел може да откриете Авокадово масло – crude
Източници: Avocado – Wikipedia