Oбикновенo готварска сол е два вида – рафинирана каменна или морска сол. При рафинирането при каменната по химически път се премахват минералните й компоненти. Цялостна й структура се нарушава, а съставът се свежда само до натрий и хлор. За това е по-коректно тя да се нарича не сол, а натриев хлорид. А евентуално добавян за абсорбиране на влагата алуминий я прави повече токсична, отколкото полезна.
Морската сол е естествен продукт. Тя е по-здравословна, защото освен натриев хлорид съдържа и над 80 микроелемента. Между тях са изключително важните йод, калий, калций, цинк и манган, които укрепват имунната система, подпомагат работата на сърцето и предпазват от остеопороза.
Морската сол се добива с по-малко техническа преработка спрямо обикновената – тя е без допълнително измиване, химическа обработка, както и без някои добавки (анти-слепващи агенти , агенти за течливост, флуор или нитратна йод). За това в нея остават различни минерали в зависимост от вида на водата, които й придават различен вкус и цвят. Обикновено тя е и със забележимо по-едри кристали.
Хималайската сол се добива в подножието планинската верига на територията на Северен Пакистан. Ценността й е обвита в легенди, според една от които Александър Македонски забелязал, че конят му ближе скалите край лагера на войската. Така в четвърти век преди Христа започнал добив на сол край поречието на река Инд.
За хималайската сол с микроскопски снимки е доказано, че микроелементите в състава й са хармонично интегрирани в кристалната решетка, докато за трапезната сол е доказано, че молекулите на натриевия хлорид са групирани в отделни монокристални структури, които не образуват единна цялост.
Независимо от това кой вид се използва, важно е количеството да е между 1,5 и 3,2 грама на ден.
Статистиката показва, че България е на второ място в света по употреба на сол. Това определя и други “рекорди” по смъртност от инфаркти и инсулти. Препоръчва се богатите летни салати да се консумират подправени само с лимон. Зеленолистните зеленчуци и подправки съдържат най-богатата гама минерали и микроелементи и чрез тях гарантирано си набавяме необходимото дневно количество.
Необходимо е да се отбележи, че морската и хималайската сол са с по-едри кристали и поради сравнително бавното им разтваряне сме склонни да сипваме по-голямо количество.
Употребата на добавена към храната сол (натриев хлорид, NaCl) е крайъгълен камък за здравето на човека с неподозирано мащабни последствия и същевременно е един от най-обсъжданите и противоречиви въпроси на съвременната диететика. В миналото солта е била на висотата едва ли не на златото.
Историкоантропологичните аргументи са известни: солта е била почти единственият и универсален антисептик и консервант. Днес традиционните й функции са изместени от съвременните технологии. Опитът показва, че добавянето на сол към храната е абсолютно ненужно и даже стои в основата на заболявания.
Безспорно е, че човешкото тяло се нуждае от редовния прием на изключително богат и с точна пропорция солеви състав. Натрият е основен извънклетъчен катион и има безброй описани
Функции, но физиологичният разтвор в кръвта не трябва да е повече от 0,9%. Затова организмът ни е принуден да поддържа тази концентрация. Дневната потребност от сол е 1,52 г, което количество се получава по естествен път от храната и напитките. Т.е. природата е предвидила от коя сол колко да добави и не е необходимо ние да коригираме формулата й, като добавяме една единствена сол NaCl. С всяка щипка сол организмът ни е принуден да се бори като срещу корозивна отрова. Натрият се свързва с водни молекули и резултатът е оток. След това организмът се стреми да отдели солта навън. Това е основният механизъм не само на наднорменото тегло на съвременния човек, но е възлов момент при огромен брой заболявания.
Оптималният солеви състав се осигурява от здравословното меню на човека, което следва да включва поне 50% сурова растителна храна: зеленчуци, плодове, прясно изцедени сокове, сурови ядки, кълнове, семена. Нашето тяло е приспособено да се храни с финия и богат на многообразни минерали, ензими и енергия сок на живата храна.
Подвеждащо е схващането, че с каменна хималайска или пък с морска сол можем да си набавим необходимите ни минерали. Концентрацията на NaCl в морската сол е средно 96,2%, а в хималайската – 97% и повече. Следователно само в около 3% от солта се съдържат другите соли. И ако разчитаме да си осигурим напр. Mg, Ca, Zn и т.н. от морска или хималайска сол, то ни трябват поне 3-4 с. л. дневно от нея – количество, немислимо за когото и да било. Обратно: добавяйки такава сол, натрият измества собствените ни минерали и ние губим Ca, Mg, K и т.н. Спекулативно е също твърдението, че произлизайки от първичния океан, нашето тяло се нуждае от същото количество сол. За сравнение морската вода е с концентрация средно 3,5%, а нашата кръв – 0,9%. По същия начин околоплодните води, в които плува нероденото, са с близка до кръвта, а не до морската вода концентрация.
Ако сте кулинарно пристрастен към солта, знайте просто, че това е зависимост. Опитайте се да я намалите, като я замените с лимон, подправки и “сол” от стрити сушени зеленчуци. Хималайската сол няма предимство пред евтината морска сол, като примесите на сяросъдържащи съединения в черната вулканична сол дори могат да бъдат токсични. Но знайте, че всички те не са биологично необходими. Ако все пак вкусово се нуждаете от сол, изберете по-малкото зло – след консултация с вашия лекар ползвайте минимално количество сол с редуциран натрий калиева сол с 66% К. Тя е по-близка до тъканния състав на тялото и вредните последици са значително намалени.
За повече информация: в. 24 часа, Д-р Людмила Емилова