

Куркумата (Curcuma longa) е вид многогодишно тревисто растение от семейство Джинджифилови. Коренът на растението се използва както в медицината, така и в кулинарията. Оцветяващия й еефект в жълто е благодарение на 2 – 5 % съдържание на пигмента куркумин в корена. Притежава специфични вкусови качества, като съдържа и 5% есенциални мастни киселини.
Родината й е Югоизточна Азия, но се отглежда и в Китай, Виетнам, Индонезия, Япония, Шри Ланка, страните от Карибския басейн и др.
Поради красивите си цветове в България се отглежда и в саксии с декоративна цел [2]. Стрити на прах, коренчетата имат ярък оранжев цвят и дори съвсем малко количество оцветява ястията в жълто. За оцветяване и овкусяване на 4 порции е достатъчно количество, равно на ¼ чаена лъжичка.
Куркумата е позната най-вече като основната подправка в националното ястие на Индия – кърито. Тя, може би е най-мощната билка в света, включвайки се в борбата с редица болести.
Билката има толкова много лечебни свойства, че в момента са публикувани над 10301 свързани статии, доказващи нейните многобройни ползи, както и на известното лечебно съединение, което се намира в куркумата – куркумин.
Това поставя куркумата на върха в списъка като една от най-често споменаваните билки с лечебни свойства в цялата наука. Следващите най-популярни изследвани билки са чесън, канела, женшен, джинджифил и млечен бодил (milk thistle).
От 10 000+ проучвания, отнасящи се до основната съставка в куркумата – куркумин, най-интересното е, че когато тя се сравнява с конвенционалната медицина, нейните ползи са равни на ползите от голям брой фармацевтични лекарства.
Редица проучвания дори доказват, че използването на куркума на таблетки е по-изгодно, спрямо използването на някои лекарства, отпускани по лекарско предписание, взимайки се предвид евентуални странични ефекти от тяхната употреба и цена.
О
Куркумата е един от основните компоненти на индийската подправка къри. В Индия щедро се добавя към ориз, яйца, къри и други гозби, а заради цветовата прилика с шафрана се нарича още и „шафранът на бедните“.
В промишлеността се използва масово като оцветител на маргарини, сирена, ликьори, сладолед, кексове, портокалов сок, бисквити, сосове и е известен като хранителна добавка Е100. Използва се да предпази храните от слънчевата светлина.
Въпреки че отдавна се използва в аюрведическата медицина, където е позната като haridra,[3] не съществуват достатъчно научни доказателства, че куркумата или куркуминът могат да се използват за лечение на която и да е болест.[4][5]
Съдържание
1 Класификация
2 Медицински изследвания
3 Галерия
4 Източници
Класификация
Куркумата е от семейството на джинджифила – Zingiberaceae.
Медицински изследвания
Куркумата и куркуминът са изследвани в многобройни клинични изпитвания за различни заболявания и състояния на човека, без да са получени висококачествени доказателства, че има за ефект срещу някоя болест или полза за здравето.[4][5][6][7] Няма научни доказателства че куркуминът намалява възпалението..[4][5][8] Има слаби доказателства, че екстрактите от куркума могат да бъдат полезни за облекчаване на симптомите на артроза на коляното.[9]
През 2019 г. Европейската агенция по лекарствата (EMA) стига до заключението, че билкови чайове от куркума или други форми, приемани през устата, въз основа на тяхната дългогодишна традиционна употреба, могат да се използват за облекчаване на леки храносмилателни проблеми, като чувство на преяждане и флатуленция (метеоризъм).[10]
Източници: