Сремежът към здравословно и балансирано хранене все повече се засилва. Употребата на все по-екзотични и непознати ястия се разширява. Едно такова, до съвсем скоро непознато растение е киноата. Тя расте по високите части на Андите, на около четири хиляди метра надморска височина. Киноата е високо растение, с едри, сърцевидни листа.Зърноподобна култура, отглеждана предимно заради ядивните си семена. Тя е лъжежитно растение, защото принадлежи към семейство Щирови, а не към семейство Житни (като пшеницата), ботанически свързано със спанака и щира (амаранта). Киноата е семе, а не зърно. Произхожда от Андите, от северозападната част на Южна Америка. Това е растение с висока хранителна стойност и много полезни свойства. И листата му са много полезни, също като на тези на редица листни зеленчуци, като например спанака.
Киноата е трудна за отглеждане, поради високите й изискванията за продължителност на деня и климата. Основни източници на производство са две страни от Латинска Америка – Перу и Боливия. Семенцата на растението, които са всъщност са самата киноа, са бели, с размер около 3-4 сантиметра и наподобяват леща. Тя е един от най-полезните продукти, когато стане дума за диетични храни.
Преди 5000 г. киноата е била основната храна на инките. Те смятали растението за свещено, подарък от боговете и го наричали „майката на всички зърна“. Традиционно вождът им да засявал първите семена за сезона, използвайки „златни оръдия на труда“. По време на завладяването на Южна Америка испанските колонизатори с насмешка наричали киноата „храна за индианци“, а впоследствие унищожили индианските ниви с киноа и забранили отглеждането ѝ. Те обаче така и не разбрали, че инките тайно продължили да отглеждат киноа по почти недостъпните високи части на Андите, където колонизатори не стъпвали, между другото и поради изключително разредения, труден за дишане въздух. Характерно за растението е, че то може да расте при всякакви условия и на всякаква почва. Така киноата изпаднала за дълго време в забвение, за да бъде преоткрита през 70-те години на 20 век.
Основно, киноата се използва в кулинарията, а едно от големите й преимущества е, че се приготвя много бързо. Нужни са й около 10-15 минути варене, за да бъде готова за консумация. Употребява се както във вегетариански ястия, така и в ястия с месо и риба. Много често се използва и за направата на салати, супи и дори десерти.
Едно от най-важните свойства на киноата е високото съдържание на протеини – така необходимите витамин Б и Е. Не е за вярване, че тези малки зрънца съдържат такова голямо количество протеини и всички основни аминокиселини, които от своя страна са за безценни на човешкият организъм. Лесното разграждане на зърната киноа в организма я прави храна, подходяща за малки деца и подрастващи. Киноата съдържа още: фосфор, манган, цинк, желязо, магнезий и фибри. По отношение на качеството на съдържащите се в киноата белтъчини, тя е почти най-добрият заместител на месото. Тя съдържа и голямо количество калций – той се усвоява по-добре от организма, отколкото този в прясното мляко. Друго нейно предимство е ниският й гликемичен индекс. Киноата е с изключително високо съдържание на цистин, лизин и метионин – аминокиселини – нещо, което я отличава от други други зърнени култури. Тя съдържа още и албумин – протеин, намиращ се в кръвния серум, яйчния белтък и месото на много животни. Нещо много важно: в семената на киноата няма глутен, което я прави подходяща за консумация от хора с алергични реакции към него.
Клинични изследвания показват, че тя намалява значително риска от диабет тип 2 заради високото съдържание на фибри – един от ключовите компоненти, необходими за регулиране нивото на кръвната захар.
Киноата е препоръчвана за консумация поради състава си. Тя е за предпочитане не само пред пшеницата, но и пред ориза, защото малкото въглехидрати, които съдържа, се усвояват от организма бавно и така не причиняват напълняване. Тя не съдържа глутен, а има много важни за организма вещества, като желязо, калций, големи количества от витамини B и Е, както и много други полезни витамини и минерали. Затова Организацията на обединените нации е обявила 2013 г. за Международна година на киноата, а самата киноа – за „супер храна“.