Хлорела – утрешната вечеря

Хлорела (Chlorella)

Хлорела е род тринадесет вида едноклетъчни същинскоядрени, зелени и безкамшични водорасли. Клетките й са със сферична форма, около 2 до 10 μm в диаметър. Техните хлоропласти съдържат зелените фотосинтетични пигменти хлорофил-a и -b. При идеални условия клетките на Chlorella се размножават бързо, изисквайки само въглероден диоксид, вода, слънчева светлина и малко количество минерали за възпроизвеждане.

Наименовабнието произлиза от гръцкото χλώρος, chlōros/ khlōros, което означава зелен, и латинския умалителен суфикс ella, което означава малък.

Немският биохимик и клетъчен физиолог Ото Хайнрих Варбург, удостоен с Нобелова награда по физиология и медицина през 1931 г. за изследванията си върху клетъчното дишане, също изучава фотосинтезата в хлорела. През 1961 г. Мелвин Калвин от Калифорнийския университет получава Нобелова награда по химия за изследванията си върху пътищата на асимилация на въглеродния диоксид в растенията, използващи хлорела. Хлорелата се счита за източник на храна и енергия, тъй като нейната фотосинтетична ефективност може да достигне 8%, което надвишава тази на други високоефективни култури като захарната тръстика.

История

След глобалните страхове от неконтролируем бум на човешката популация в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, Chlorella се разглежда като нов и обещаващ основен източник на храна и като възможно решение на тогавашната световна криза с глада.  Институции започват да изследват водораслите, включително Института Карнеги, Фондацията Рокфелер, NIH, UC Berkeley, Комисията по атомна енергия и Станфордския университет.

След Втората световна война хората гладуват, не само в резултат на  войната, но и на неспособността на света да произвежда достатъчно храна, за да издържа нарастващото население. Според доклад на ФАО от 1946 г. светът ще трябва да произвежда 25 до 35% повече храна през 1960 г., отколкото през 1939 г..  Тъй по онова време месото е скъпо и енергоемко за производство, недостигът на протеин става проблем.   За да се справят с предстоящия следвоенен бум на населението в световен мащаб  изследователите решават да се възползват от   морските ресурси.

Проучвания за ефективност

Първоначалните тестове от Станфордския изследователски институт показват, че Chlorella (когато расте в топли, слънчеви, плитки условия) може да преобразува 20% от слънчевата енергия в растение, което, когато е изсушено, съдържа 50% протеин. В допълнение, Chlorella съдържа мазнини и витамини. Фотосинтетичната ефективност на растението му позволява да дава повече протеин на единица площ от всяко растение —  10 000 тона протеин годишно могат да се произвеждат само с 20 работници, работещи във ферма за хлорела от 1000 акра (4 км2). Пилотно изследване, проведено в Станфорд предизвиква огромен медиен интерес, но не води  до мащабно производство на водорасли. Хлорелата е считана за жизнеспособен вариант поради технологичния напредък в селското стопанство по това време и широкото признание, което получава. Изследователите на водорасли дори се надяват да добавят неутрализирана хлорела на прах към конвенционалните хранителни продукти, като начин да ги обогатят с витамини и минерали. При публикуване   на предварителните лабораторни резултати, научната общност  подкрепя възможностите на Chlorella. Science News Letter хвали оптимистичните резултати в статия, озаглавена „Водорасли за хранене на гладуващите“. Джон Бърлю, редакторът на книгата на Института Карнеги във Вашингтон „Култура на водораслите – от лаборатория до пилотно растение“, заявява, че „културата на водораслите може да запълни една много реална нужда“, която Science News Letter превръща в „бъдещи популации на света ще бъдат предпазени от глад чрез производството на подобрени или образовани водорасли, свързани със зелената измет по езерата.“ На корицата на списаниетое изобразена и лабораторията на Артър Д. Литъл в Кеймбридж, която е предполагаема бъдеща фабрика за храни. Няколко години по-късно списанието публикува статия,  озаглавена „Утрешната вечеря“, който гласи: „Няма съмнение в съзнанието на учените, че фермите на бъдещето всъщност ще бъдат фабрики“. Science Digest също съобщава, че „ непотребното в  от езерото скоро ще се превърне в най-важната селскостопанска култура в света“. Въпреки това, през десетилетията, откакто са направени тези твърдения, водораслите не са били култивирани в такъв голям мащаб. Причината е по-добрата ефективност на земеделската реколта.

Употреба и лечебни свойства

След началото на 21 век, с бума на здравословните предложения  Chlorellaсе настанява в пазарната ниша за компании, които я рекламират като  многофункционална хранителна добавка с разнообразни лечебни свойства. Притежава биологични и фармакологични свойства, важни за човешкото здраве.   Клиничните проучвания предполагат, че приемът на C. vulgaris може да подобри контрола на хиперлипидемията и хипергликемията и да предпази индивида от оксидативен стрес, рак и хронично обструктивно белодробно заболяване.

Отглеждането на хлорела за производство на биомаса и производни продукти е индустриална дейност, която вече е установена в търговски мащаб в няколко страни. Интересът към тези микроводорасли се дължи на техния бърз растеж и прост жизнен цикъл, което позволява задълбочени изследвания на техните механизми и използване като заместител на храната поради високото им съдържание на протеини, каротеноиди, витамини и минерали. По този начин Chlorella са широко изследвани за получаване на биомаса или за извличане на биоактивни съединения с потенциални приложения във функционални хранителни добавки, както и хранителни продукти, козметика и фармацевтични продукти. Това предимство за човешкото и клиничното хранене се дължи на техните биологични функции с ползи за здравето. Няколко проучвания на биоактивните съединения на микроводораслите показват, че тези съединения могат да имат полезни биологични действия, без да се ограничават до противотуморни, противовъзпалителни, антимикробни, антиоксидантни и антикоагулантни свойства. По този начин Chlorella може да се превърне в източник на биоактивни съединения или дори да може да се прилага като функционална храна, насърчаваща перспективата за устойчиви ползи за здравето.

Източници:

Chlorella – Wikipedia

Хлорела (Chlorella vulgaris) | Ботаника (framar.bg)