Тази сол може да се срещне като „Розова хималайска сол“, „Хималайска морска сол“, „Каменна сол“ или „Хималайска кристална сол“. Каменна сол я наричат в региона Punjab в Пакистан. Представлява каменна сол (халит), която се добива в мини на 1500 м
дълбочина в планинската верига Salt Range, в подножието на Хималаите, на територията
на Пенджаб, Северен Пакистан. Розовият ѝ оттенък се дължи на микроелементите, които
съдържа – железните атоми, включени в кристалната й решетка, в големи кубични кристали, представляват едни от най-съвършените форми в природата.
Формирала се е в земния слой преди повече от 635 млн. г. между геоложките периоди – Едиакаран и Камбрий. Солната геоложка формация се състои от кристален халит, интеркалиран („вмъкнат между слоевете в кристална решетка на геоложката формация) с калиеви соли, покрит с гипсови мергели и наслоен с пластове от гипс и доломит с редки шевове от шисти, натрупани преди 600 и 540 милиона години. Тези слоеве и седиментни скали в по-късния геоложки период Еоцен са били изтласкани на юг над по-млади утаечни скали, ерозирали са и са причина за образуването на планинската верига Salt Range. Тя се разпростира на около 300 км дължина и 20 км ширина и се счита за един от най-големите и най-стари солни депозити в света. На територията на планината са разработени 4 солни мини.
Легенда гласи, че солодобивът започнал през 320 г. пр. н.е., когато Александър
Македонски разположил войската си край поречието на река Инд в подножието на
планината. Негови войници забелязали, че конете им усърдно ближат близките скали и се
възстановяват учудващо бързо след дългия път.
Първите писмени сведения за добива обаче от 1200 г. са открити в записки на членове на
пакистанския клан Джанджуха в северен Пенджаб.
Хималайската сол е химически подобна на трапезната сол. Анализът на набор от проби
сол на Khewra показа, че те са между 96% и 99% натриев хлорид, с различни количества
микроелементи като калций, желязо, цинк, хром, магнезий и сулфат, всички при безопасни
нива под 1%. Наричат я „чудо“, „бяло злато“, тъй като е истинско природно чудо – съдържа повече от 84 химични елемента, като всички са с пореден номер от 31 до 94 в периодичната система?! Заради богатия си минерален състав, хималайската сол в пъти по-малко натриев хлорид, отколкото в същото количество обикновена готварска сол.
В хранително отношение хималайската сол също е подобна на обикновената готварска сол, като при нея не се добавя йод, както в търговската йодирана готварска сол.
В момента най-старата и втора по големина мина в света, „Майо“ произвежда 350 000 тона на година чиста хималайска сол. Самата мина е и туристическа атракция. При панорамна обиколка се открояват басейни, оградени с многоцветни солени тухли, осветени от солни
лампи, солни статуи, дори има солна реплика на Великата китайска стена.
Освен кулинарното ѝ приложение (като здравословен заместител на готварската сол), тя се отличава с много други хранителни и терапевтични свойства. Съдържа 84 минерала и микроелемента (желязо, калий, калций, магнезий, мед и др.), което я прави изключително
полезна за здравето, не само с това, да придава вкус на храната.
В миналото в Хималаите местните жители векове наред консервирали риба и месо с нея.
През миналия век, с навлизането на масовата козметика, розовата хималайска сол започва
да се използва за домашен скраб и соли за вана. На съвременния пазар могат да се
открият плочи за сервиране, камъни за печене, скари, дори специални чаши за текила,
изработени от хималайски солни плочи. При такава употреба малки количества сол се прехвърлят върху храната или напитката и променят нейния вкусов профил. Също така се
използва за направата на „солни лампи“, които излъчват розов или оранжев оттенък,
произведени чрез поставяне на източник на светлина в издълбаната вътрешност на блок
от хималайска сол.
Източници:
Salt Range | mountains, Pakistan | Britannica
Healthy Human (healthyhumanlife.com)