Фасул/Бобови шушулки

Фасулът (Phaseolus vulgaris) е биологичен вид, растение от семейство Бобови (Fabaceae). Пренесен е в Европа по времето на Великите географски открития. Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят. Родината му е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия добив от едно растение и лесното му отглеждане се разпространява до края на 16 век в цяла Европа и европейските колонии в Африка.
Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на чушки (наричани още шушулки или бобове) с бъбрековидни семена. Плодът се образува от два плодолиста, между които има жилава ципеста преграда, на която са закрепени семената (характерно за кръстоцветните растения). Известни са над 200 вида фасул, като разликите между сортовете са във вида на чушката, цвета и вкусовите качества на семената. Листата на фасула се състоят от по три по-малки листчета. Те са разположени спираловидно по стъблото. Цветовете са дребни, събрани по няколко заедно, бели, розови или виолетови. Семената на фасула (бобените зърна) имат най-разнообразна форма и цвят. Те биват бъбрековидни или кръгли; оцветени са в бяло, жълто, зеленикаво, черно, червено-кафяво, пъстро.

Хранителни качества
Бобът има изключително висока хранителна стойност (приблизителни стойности): В 100 г боб се съдържат:
23 г протеини
60 г въглехидрати
0.9 г мазнини
10,4 мг желязо
240 мг калций
190 мг магнезий
1800 мг калий
Съдържа витамини от групата В и витамин С.
По корените се развиват голям брой грудки, където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на боба.