Спирулината – представлява биомаса от едноклетъчни синьо-зелени водорасли.
Те съдърьат фотосинтетичните бактерии, които покриват групите Cyanobacteria и Prochlorophyta, познати с общото наименование цианобактерии в тропични и субтропични сладководни води, които могат да се консумират от хора и животни. Твърди се, че те са една от най-старите форми на живот на Земята.
До 16 век спирулината е била ценен хранителен източник на ацтеките (които я наричали tecuitlatl) и други мезоамерикански племена. Когато в началото на 16-ти век Ернан Кортес завладява Мексико, един от неговите войници описва езерото Тескоко в Мексико като главен източник за добив на спирулина и продажбата ѝ във вид на пити. Заради последвалото източване на езерата и миграцията към големите градове употребата ѝ в региона спира. В последвалите векове не се открити данни за нея. Чак през 1940 г. белгийският фиколог Pierre Dangeard споменава пита, наречена Dihe, консумирана от племето Kanembu, които я събират от езерото Чад в африканската държава Чад. Той изследва пробите и установява, че това е изсушено пюре от синьо-зелените водорасли, които виреят на извора на езерото. Продуктът (Dihe) се използвал за приготвяне на бульони за ястия и се продавал на пазарите.
През 60-те години на 20 век френски изследователи я преоткриват в езерото Тескоко.
През 1964 и 1965 г. ботаникът Жан Леонард потвърждава, че Dihe е съставен от спирулина, цъфтеж на водорасли, и по-късно е проучен в съоръжение за
производство на натриев хидроксид. Към настоящия момент спирулината се култивира в световен мащаб. Изсушавана и консумирана в различни краища на света от векове, днес е изключително популярна под формата на хранителна добавка. Още повече популярност набира с успешното ѝ включване от НАСА като обогатяваща съставка в хранителния режим на астронавтите по време на космическите мисии.
Най-разпространеният метод на отглеждане на култивирана спирулина е в езера с отворени канали, където водата се разбърква с помощта на колела с гребла. Едноклетъчните синьо-зелени водорасли (спирулината) са автотрофни, което означава, че те са в състояние сами да произвеждат храна и не се нуждаят от жив органичен въглерод или източник на енергия.
Спирулината е растителен източник на белтъчини (до 70% от теглото ѝ), което я прави незаменим източник на протеини сред веганите. Съдържа почти толкова калций, фосфор и магнезий, колкото млякото, което я прави още по-ценна храна за хора, страдащи от лактозна непоносимост.
Ползи за здравето и предимства от консумацишта на спирулината:
Начин на употреба:
Препоръчителната дневна доза е 1 ч. л. на ден. При първа консумация, в началото, се препоръчва по-малко количество и постепенното ѝ увеличаване до 1 ч. л. дневно. Може да се добавя в шейк, прясно изцеден сок, сладки и солени храни, десерти, супи, сосове и т. н.
Спирулината, която Бурел Органикс предлага, е хранителна добавка. Не
замества разнообразното хранене.
Хранителна стойност за 100 г:
Източници: