Слънчогледът – дар от Северна Америка, известен благодарение на Русия

Родината на слънчогледа е степта на Северна Америка, където и сега се среща в  диви форми. Растението е култивирано от индианските племена 3000 г. пр. н. е. на територията на днешните щати Аризона и Ню Мексико. Според някои археолози култивирането му е дори преди царевицата. Индианците го използвали по различни начини и с различни цели. Ето какви:

• смилали или счуквали в брашно за сладкиши, каша или хляб;
• смесвали ястието с други зеленчуци като боб, тиква и царевица;
• счуквали семената и приготвяли закуска;
• добивали от семената масло, което използвали за приготвяне на хляб;
• получавали бои (предимно лилава) за оцветяване на облеклата си;
• третирали с части от растението кожата при от ухапване от змия;
• използвали маслото от семената за мазане на косите и тялото;
• използвали изсушената дръжка на слънчогледа като строителен материал;
• използвали растението и семената в церемонии.

На Стария континент растението се появява през 1510 г., благодарение на испански изследователи, които го представят в ботаническата градина на Мадрид. Там в началото се е отглеждало като декоративно растение или за семки. Постепенно набира известност и през 1716 г. е издаден английски патент за изстискване на масло от слънчогледово семе. През 18 век се появява в Русия, където започват да го отглеждат като маслодайна култура. Първа в начинанието е Воронежка област, Русия.

Интересен факт е, че Руската православна църква има голяма заслуга за увеличаване на популярността на слънчогледа, като не го посочва в забраната за консумация на маслени храни по време на Великия пост. В резултат на това в началото на 19-ти век руските фермери отглеждат над 2 милиона декара слънчоглед. През това време са идентифицирани два специфични типа олио: за производство на нефт и за директна консумация от човека. В Краснодар е разработена много успешна развъдна програма. Съдържанието на масло и добивите се увеличават значително.

В края на 19-ти век руски слънчогледови семена попадат обратно в САЩ заради руски емигранти, които ги занасят със себе си. До 1880 г. семепроизводителите рекламират в своите каталози слънчогледовото семе като „Руски мамут“. Под това име е известно и сто години по-късно – чак до 1970 г. Първата търговска употреба на реколтата от слънчоглед в САЩ е силажната храна за домашни птици. През 1926 г. Асоциацията на производителите на слънчоглед в Мисури участва в първата преработка на слънчогледово семе в масло.

Съседната на САЩ Канада стартира първата официална правителствена програма за развъждане на слънчоглед през 1930 г. Основният използван материал за отглеждане на растения идва от градините на менонитите, които са руски имигранти. През 1964 г. правителството на Канада лицензира руския сорт, наречен Передовик. Това семе дава високи добиви и високо съдържание на масло.

Слънчогледът е хибридизиран в средата на седемдесетте, осигурявайки допълнителен добив и подобряване на маслото, както и устойчивост на болести.

В България е пренесен след Освобождението от Русия като декоративно растение и за ядене, а отглеждането му като земеделска култура започва през 1917 г. След това за кратък период се превръща в основната маслодайна култура в българското земеделие.

По данни на ФАО площта на слънчогледа в света надхвърля 100 млн. декара и той е трета по важност маслодайна култура след соята и рапицата. Най-големи производители са Китайската народна република, Русия, Аржентина, Франция, Украйна, Австралия и др. България също е сред страните с най-висок рейтинг като производител и селекционен център в света.

Слънчогледовото олио има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. В състава му влизат главно ненаситени мастни киселини – линолова (50 – 65%) и олеинова (25 – 40%). Тези киселини се съдържат в незначителни количества в животинските мазнини и не се синтезират в човешкия организъм. Известно е, че консумирането на ненаситени мастни киселини води до формиране на т. нар. „добър“ холестерин, поради което растителните мазнини са в основата на диетичното хранене при хората.

Освен за хранителни продукти (олио, маргарини, майонези, консерви, сладкарски изделия и др.), слънчогледовото масло се използва и за получаване на сапуни, лакове, безири и други промишлени изделия.

Средната консумация на слънчогледово масло в България надвишава 15 кг на глава от населението в рамките на една година.

В процеса на извличане на маслото чрез пресоване се получава около 35% кюспе, което е ценен фураж за животните поради високата си кръмна стойност. Кюспето съдържа средно 36 – 40% суров протеин и до 12% мазнини. В белтъка се съдържат някои незаменими аминокиселини (лизин – 3,7%, метионин – 2,2%, триптофан – 1,5%).

При ръчно бране на питите и отделна вършитба от слънчогледа могат да се получат пити, съдържащи 5 – 10% протеин и 15 – 20% пектин, които да се използват за хране на овцете.

Стъблата съставляват около 30% от надземната част на растението във фаза пълна зрялост. Използването им все още не е решено оптимално, въпреки че се знае, че от сърцевината им може да се получава фина хартия.

Слънчогледът може да се отглежда успешно и като фуражно растение за получаване на силажи. Прибран в края на цъфтежа и началото на наливане на семената, той има суха маса около 35%, 17% от която са въглехидрати, 2,5% са протеини, 1% мазнини, високо съдържание на каротини (50%) и др.

Слънчогледът е важно медоносно растение за България, тъй като той се отглежда на големи площи, а в нектара, получен от 1 декар, се съдържат около 20 кг захари.

Ролята на слънчогледа в българското земеделие е много важна. Поради това, че той е окопна култура, засяването му спомага за правилен сеитбооборот на земеделските култури. Поради това, че е сухоустойчива култура, слънчогледът може и се отглежда на големи площи. В България се засяват средно 5 – 6 млн. декара слънчоглед и поради това слънчогледът е втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че международната търговия със слънчогледови семена е една от най-успешните.

източници:

Sunflowernsa.com

Wikipedia.org