Матча (на японски: 抹茶) представлява фино смлян прах от специално отгледани и преработени листа от зелен чай. Консумира се традиционно в Източна Азия. Чаените листа, използвани за направата на матча, се отглеждат под сянка в продължение на 3 – 4 седмици преди събирането на реколтата. Докато расте под сянка, чаеното растение (Camellia sinensis) произвежда повече кофеин и теанин. Прахът на матчата се консумира по различен начин от чаените листа или пакетчетата чай, тъй като се разтваря в течност, най-често вода или мляко.
Традиционната японска чаена церемония се фокусира върху приготвянето, сервирането и пиенето на матча като горещ чай и въплъщава духовността. В днешно време матча се използва и за овкусяване на различни храни и напитки като например мочи, соба, сладолед, лате и уагаши. Обикновено за церемониите се използва матча с по-високо качество макар да не съществуват стандартни изисквания. Чаените растения се отглеждат 40 години преди да започне събирането на листата.
Матчата произлиза от династията Танг в Китай, обхващаща 7-ми до 10-ти век. Тогава за първи път е документирана практиката за създаване на матча, както я познаваме днес. През този период от време династията Танг приготвяла и продавала чая си, като запарвала листата и оформяла чая в калъпи, което улеснявало транспортирането им. Калъпите се правели чрез пулверизиране на листата на чая на прах и смесване с вода и сол. Предполага се че това е било е най-ранната форма на какъвто и да е вид чай матча или смес от матча, разнасяна в цял Китай предимно на будистки монаси.Едва по времето на династията Сонг тази форма на приготвяне и консумация на чай става широко разпространена и популярна.
Матча е пренесена е в Япония през 1191 г. Японски будистки монах на име Ейсай пръв приготвя чай матча в родината си. Ейсай практикувал будизъм в Китай, където научил начина на приготвяне и консумация на популятноя сред китайските монаси чай. При завръщането си в Япония Ейсей носи семена и няколко чаени растения със себе си. Въоръжен със знанията за този уникален метод и стил на приготвяне, матчата се налага в Страната на изгряващото слънце и поставя началото на японската чаена церемония и връзката ѝ с Дзен будизма през следващите 400 години.
Ейсай засажда семена и растения на територията на храма в Киото. Храмът в Киото е бил домът на шогуна Камакура – военачалник и владетел през този период. Тези чаени листа са се считали за най-висококачествените в цяла Япония и са били използвани само за най-високата класа хора. Това води до идеята „церемониалната“ матча да бъде запазена само за управляващата класа. Така матча се превръща в лесно разпознаваем символ на висок статус.
Ейсай усъвършенства изкуството на отглеждане и култивиране на листата от чай матча, което я прави по-популярна. На него и неговите дзен дръгари се приписва идеята за отглеждане на листа от мача на сянка и с ограничен контрол на слънчевата светлина, насърчавайки ползите за здравето и променяйки вкуса на чая.
И японската матча на прах и традиционният зелен чай се правят от едно и също растение. Основните разлики се състоят в тяхното приготвяне.