Ксилитол – извлечен от кората на бреза, без лактоза, без глутен

 Отлична алтернатива на захарта

Ксилитолът е бял кристален прах,  по интензивност почти е равен на този на захарта. С отличителен сладък вкус и с неуловим мирис. При употреба се усеща  характерна хладина по езика и небцето  Разтворим във вода, устойчив на нагряване и  киселини.

Може да се открие в плодовете, зеленчуците, дървесината на брезата, царевичните кочани, слънчогледовите люспи, обвивката на памука.

По промишлен начин се получава от селскостопански отпадъци чрез редукция на ксилоза под налягане.

Въпреки че калоричността на ксилитола е сходна с тази на захарта, а сладостта е съпоставима с тази на захарозата, биологичната ценност на веществото е много ниска. Затова Е 967 е широко разпространен заместител на захарта за диабетици и хора, страдащи от затлъстяване, тъй като не влияе върху нивото на глюкозата в кръвта.

История – времева линия:

•   молекулата на ксилитола е е идентифицирана е през 1891 г., от немския химик на  Емил Фишер (откривател на глюкозната структура) з , като продукта не е с днешната си популярност
• по време на Втората световна война  във Филандия започва усилена консумация   като заместител на трапезната захар, предлагана в много малки количества. Отначало се произвежда по сложен и скъп начин от твърди дървета, напр. от сложен въглехидрат, открит в бреза, ксилан.
• Днес например те се произвеждат от царевични кочани, които са страничен продукт от производството на биоетанол.
• през 1975 г.,   финландска компания започва първото широкомащабно производство на захарен алкохол
• Същата година швейцарска компания проявява интерес към  производството на ксилитол,
• През 1975 г. във Финландия е пусната първата дъвка с ксилитол.
• Няколко месеца по-късно Съединените щати пуснаха на пазара и първата си дъвка с ксилитол.
•  през 1976 г.,  финланската и швейцарката компании се обединяват под името Xyrofin.
• По същото врене компании в бившия Съветски съюз, Китай, Япония, Германия и Италия започват производство на ксилитол за вътрешните пазари; 

Употреба

В хранително-вкусовата промишленост ксилитола  се използва при производството на нискокалорична продукция и такава без съдържание на захар. Той придава сладост на десерти на основа на млечни продукти, плодове и зеленчуци, яйца, зърнени култури. Ксилитолът се добавя при направата на сухи мезета, сладоледи, мармалади, желета, плодове с глазура, бонбони, карамел, шоколад. Също така намира приложение в производството на изделия от сушени плодове, на основата на нишесте, тестени и сладкарски продукти. Веществото се употребява и при дъвки, горчица, сосове, месни изделия и колбаси, майонеза.

Ксилитол  е чудесна алтернатива за подслаждане на смутита, шейкове, сурови десерти, зърнени закуски, домашно приготвени напитки, както и печива, в които не се използва мая с цел набухване. Има добра разтворимост във вода.

Добавката може да изпълнява роля на подсладител, овлажнител, стабилизатор и емулгатор.

В медицината влиза в състава на разтвори за инжектиране.

Във фармацевтиката се използва в производството на сладки дъвчащи таблетки, витаминни комплекси, сиропи, подходящи за страдащи от диабет и затлъстяване.

Въздействие върху човека

Досега в медицински изследвания не се споменава за максимално допустима безвредна доза за човека. Ксилитолът възпрепятства образуването на кариес.

И още:

• Изглежда като захар и подслажда- метаболизира се в организма, но по съвсем различен начин
• Като ниско гликемично вещество, е подходящ за диабетици и хора, чиито организъм проявява чувствителност при метаболизма на захар.
• Гликемичният му индекс се равнява на 8,5. Ефектът му да повишава кръвната захар е слаб.

Препоръчителна употреба:

15 грама на прием (около 1-2 супени лъжици). Прекомерната употреба може да има слабително действие.

Хранителна стойност за 100 г