Съвсем обичайна гледка в югозападната част на Мароко е кози, които спокойно си седят върху дърво. Тези животни са катерачи по рождение и могат да бъдат видени на наистина необичайни места. Е може би кацнали върху дърво е прекалено, но пък е абсолютен факт. В пустинния марокански климат природата не предлага големи възможности за прехрана и козите са открили лесно решение – набавят си нужното от плодовете на аргановото дърво. Аргановото дърво зрее през юни и така в средата на лятото козите се запътват нагоре. Лесно преодоляват бодливите и криви стъбла и се настаняват във величествената му корона. Дървото е с бодливи и криви стъбла, стига до 10 метра височина и живее 150-200 г. Арганът е характерен за полупустинната долина Сус в югозападната част на Мароко и в алжирския район Тиндуф в Средиземноморието. Плодовете му са съществена част от икономиката на Мароко – от тях се произвежда арганово масло. Те са с дължина от 2 до 4 см и имат много твърда ядка, обградена от месестата хранителна част. В ядката се съдържат едно или две малки зрънца. На плода е нужна година, за да узрее и стане годен за ядене през юни-юли.
В миналото мароканците добивали безценното масло именно с помощта на козите. Те традиционно са били неизменна част от производството на олио. Местните бербери им позволяват щедро да ядат от плодовете с търговска цел. Твърдата ядка на аргановия плод минава през храносмилателната система на животното цяла и непокътната. Екскрементите на козата се събират, семената се отделят и се смилат или пресоват, така че да пуснат безценното олио, което впоследствие се използва в салатите и козметиката. Премахването на меката част е най-трудоемкият процес от екстракцията на олиото. В наши дни се за извличане на ценното масло се използват машини.
Но все пак за незапознатите с тази история, първото впечатление от кози върху дърво остава огромна изненада.