Индийско орехче – лекарство на Изток, подправка на Запад

Индийското орехче е семето на няколко вида вечнозелени дървета от рода Myristica, които растат в Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Нова Гвинея и няколко острова в Тихия океан. Орехчето е с яйцеобразна форма с дебелина 15–18 mm и дължина 20–30 mm. Първият добив от дърветата се събира 7–9 години след засаждането и те постигат своя пълен потенциал след 20 години.

За подправка се използва изсушената кора на костилката или самата костилка. И двете са със сходни вкусови качества, като вкусът на орехчето е с една идея по-сладък. Кората често се предпочита в ястия със светъл цвят заради  оранжевия цвят, който им придава. Тя е и по-скъпа, тъй като добивът ѝ е само 15% от този на орехчето. От самите дървета се произвеждат етерични масла, смоли и масло.

Индийското орехче произхожда от региона на Нова Гвинея. През 6-ти век се появява в Индия, а в Константинопол – към 540 г.

На изток орехчето се използва като лекарство, докато в Европа се употребява предимно като подправка.

Ето няколко основни исторически момента в разпространението на индийското орехче по света:

• според спорни исторически  свидетелства, в Древен Рим жреците използвали индийското орехче вместо тамян при кадене;
• през Средновековието е използвано като високо ценена и скъпа подправка;
• игуменът на манастира „Студион“ в Константинопол  Св. Теодор Студит  бил известен с това, че позволявал на монасите си да поръсват с индийско орехче граховия пудинг;
• в епохата на Елизабет I се е вярвало, че индийското орехче може да отблъсне чумата. Говори се, че в Англия  няколко индийски орехчета е можело да бъдат продадени за сума, достатъчна да осигури финансова независимост за цял живот.
• през Средновековието  арабите търгували с индийско орехче  с пазарите от региона на Индийския океан;
• през 15 век Португалия завзема цялата търговия с пазарите от Индийския океан, включително и тази с индийско орехче според договора от Тордесиляс с Испания и отделен договор със султана на Тернат;
• през 17 век холандците започват да доминират в търговията с подправката;
• по време на окупацията на Молукските острови от британците в края на 18 век индийското орехче е изнесено от тях и започва да се отглежда в Пенанг и Сингапур, като по този начин ликвидират монопола на холандците;
• в началото на 19 век индийското орехче е занесено и в Америка и постепенно започва да се отглежда и там;
• един от основните производители става Гренада, където индийското орехче измества захарната тръстика.

Употреба в световната кухня:

В индийската кухня: основно в сладкиши.

В европейската кухня:  в супи, сосове и печива, картофени ястия и преработени месни продукти.

В японската кухня: в японския вариант на  кърито.

Ползи от употребата на индийско орехче:

• съдържа мощни антиоксиданти – семената, от които се извлича индийското орехче, са богати на растителни съединения, които действат като антиоксиданти в човешкото тяло;
• има противовъзпалителни свойства;
• засилва либидото;
• облекчава болката;
• помага за храносмилането;
• грижи се за здравето на мозъка;
• прочиства тялото;
• помага при лош дъх , убивайки бактериите, които го  причиняват;
• повишава имунитета на зъбите и венците;
• има антибактериални свойства срещу потенциално вредни щамове на бактерии;
• влияе благотворно на кожата;
• помага при безсъние;
• засилва когнитивната функция;

Източници:

Wikipedia.org