Кашу – индийският фъстък с бразилски корени, семе на…ябълка

Кашуто, известно още като индийски фъстък или индийско кашу, е тропическо вечнозелено дърво от семейство смрадликови. Родом е от североизточна Бразилия, откъдето португалски мореплаватели през 16 век го занасят в Мозамбик и разпространяват по индийското крайбрежие. От Индия  кашутo се разпространява из цяла югоизточна Азия и достига до далечна Африка. Растението се чувства добре в част от Индия, Бразилия, Нигерия, Виетнам, Кот д’Ивоар, Танзания и Индонезия.

Наименованието „кашу“ произлиза от португалската дума „caju“, която в превод означава орех, който се възпроизвежда сам.

Дървото кашу има плодоносен живот до 45 години, като дава до 300 плода годишно. Плодът на дървото се казва кашу-ябълка. Тя има овална форма, като наподобява повече на круша. Узряла, тя има жълт или червен цвят и достига дължина около 5–11 см. Кашу-ябълката може да се яде и е сладка на вкус. Тя има силна сладникава миризма. Месестата част на плода е сочна, но кората е лесно ранима и затова плодът е труден за транспортиране.

Истинският плод на дървото расте на върха на кашу-ябълката. Той има формата на бъбрек и първи израства на дървото, след което от дръжката му се формира ябълка. В плода има едно-единствено семе и въпреки че това е правилният ботанически термин, всички наричат вътрешността на плода ядка кашу. Понякога повече от една ядка кашу расте върху една ябълка.

Кашуто е обвито от двойна черупка, поради това процесът на обработка е дълъг и сложен. Първо плодът се пече в шушулката, за да може да се разчупи. След това остава само обвитата в ципа ядка, която трябва да се премахне на ръка. Това е една от причините за високата цена на ядките кашу.

Въпреки че кашуто е най-популярно по света, дървото предлага още редица кулинарни продукти. Ето кои:

• кашу-ябълки– те се консумират като местен деликатес в Африка, Бразилия и Индия. Не достигат до нашите ширини заради изключително нежната им кожа, която ги прави неподлежащи на товарене, съхранение и транспорт.
• сок от кашу-ябълки;
• брашно от кашу–  деликатес, с който се правят питки и каши;
• масло от кашу – деликатес, който се използва по-широко в медицината, фармацията и козметиката и по-слабо – в кулинарията;
• крем от кашу;
• сирене от кашу;
• ядки кашу – това са семената на плода на дървото – кашу-ябълката;
• за производство на лакове за дърво –в черупките на кашуто се съдържат фенолна смола и салицилова киселина, съставки на лака за дърво.

В миналото кашуто било считано за лакомство за богатите заради високата си цена, породена от трудоемката му обработка. Тя изисквала прецизност, тъй като в обвивката около семето има масло, което предизвиква появяването на мехури върху кожата. Така тези ядки се сдобиват с още едно наименование  – мехурчести). От това масло пък се прави мастило за печатите върху тъканите, което води до още едно наименование на кашуто – мастилени орехи.

Консумацията на ядки кашу предлага редица ползи за човешкото здраве:

• ядките кашу намаляват рисковете от кардиоваскуларни заболявания;
• помагат в борбата срещу холестерола;
• предотвратяват възникването на камъни в жлъчката;
• помагат при отслабване – въпреки високото съдържание на мазнини (46 %). Кашуто съдържа множество минерални вещества и мастни киселини, които подпомагат отслабването. То засища за дълго време.
• имат превантивно антираково действие. Редовната консумация на ядки, включително и на кашу, се свързва с по-нисък риск от рак на черния дроб или на дебелото черво.
• отличен източник на витамин K, който е важен за костите;
• ядките кашу съдържат калций, магнезий и калий – необходими за поддържане на здравето на костите и които предпазват костите от деминерализация;
• подпомагат мозъчната функция;
• намаляват риска от диабет;
• предпазват от неприятни болки в главата;
• подпомагат здравето на кожата – съдържанието на мазнини в кашуто поддържа кожата достатъчно хидратирана, а мастните киселини предпазват кожата от процесите на стареене. Освен страхотен източник на мазнини, кашуто е богато на мед, който играе важна роля при производството на пигмент и колаген. Също така има благоприятно влияние върху еластичността на кожата и здравината на косата.
• понижават високото кръвно налягане – съдържанието на магнезий в кашуто има позитивно влияние върху борбата с високото кръвно налягане;
• съдържа голямо количество витамини;
• отличен източник на протеини, минерали, магнезий, желязо и цинк, като по този начин осигуряват на вегетарианците достатъчен прием на жизненоважни вещества;
• поддържат здравето на венците и неутрализира бактериите в устната кухина;
• предпазват от макулна дегенерация – кашуто е източник на много вещества, необходими за изграждане на естествен UV филтър, който предпазва очите от макулна дегенерация. Това заболяване засяга централната част на ретината и причинява влошаване на зрението, в някои случаи дори и слепота.

В кулинарията пък ядките кашу намират широка употреба – за поръсване на десерти, торти и плодови салати. Заедно с бадемите и други сухи плодове в индийската, тайската и китайската кухня често се комбинират с ориз. Има няколко наистина бързи и здравословни рецепти с кашу, например ядки кашу с пържен ориз, брюкселско зеле и домати. Интересен факт е как в различните географски ширини кашуто се предлага по различен начин:

В индийската  и пакистанската кухня кашуто се използва за:

• гарниране на сладкиши или къри;
• смляно на паста, е основа от сосове за къри (корма) или някои сладкиши (каджу барфи);
• под формата на прах при приготвянето на някои сладки и десерти.

В гоанската кухня:

• и печените, и суровите ядки се използват цели за приготвяне на къри и сладкиши.

В тайландската кухня:

• пилешко със сос от кашу е доста популярно ястие.

 В китайската кухня:

• обикновено се използва в цяла форма. Популярна е комбинацията между кашу и патешко месо, във вид на супи или с ориз.

Във Филипините:

• кашуто е сред най-популярните продукти в град Антиполо, където се консумира със суман (оризова торта);
• в провинция Пампанга пък има сладък десерт, наречен turrones de casuy, който е марципан от кашу, увит в бели вафли.

В Индонезия:

• печените и осолени кашу се наричат ​​kacang mete или kacang mede, докато ябълката кашу се нарича jambu monyet (в превод на английски означава маймунска роза ябълка).

В Мозамбик:

• bolo polana е торта, приготвена с използване на прах кашу и картофено пюре като основни съставки. Този десерт е популярен в Южна Африка.

В Бразилия:

• сокът от плодове кашу e изключително популярен. Бразилците предпочитат плодовете пред ядките.

В Панама:

• плодовете кашу се готвят с вода и захар продължително време, за да се получи сладък кафяв, подобен на паста десерт.

Източници:

Wikipedia