Златото на инките, перуанско авокадо, застраховка при недостиг на храна – яйчения плод Лукума

Лукумата е вечнозелено дърво е високо до 20 м. със  сивкаво-кафява, „разрошена“ кора, която пуска млечнобял сок. Култивира се заради плода, който дава. Вирее в Южна Америка на при умерени възвишения от 2700–3000 м. на територията на  Андите в Южна Америка – основно в Перу и по-рядко срещано в  Боливия, Чили и Коста Рика.

Дървото цъфти и дава плодове през цялата година. Зрелите плодове падат на земята, но те не са годни за консумация, докато не престоят на сянка няколко дни. Перуанските индианци ги заравят в складирано зърно, в сушено сено, в плява, в сухи листа или в други материали, докато не станат меки. В Перу сезонът на прибиране на реколтата е от октомври до март, а в Чили – от юни до ноември. Чилийският плод е по-сладък и има по-интензивен аромат, в резултат на което плодът е по-популярен и по-широко отглеждан. Култивирането ѝ в останалия свят не е успешно.

Месестата част на плодът е с консистенцията на жълтък от твърдо сварено яйце (на някои места го нарияат „яйчен плод“). Вкусът й е сладък, смесица от сладък картоф и клен. Широко се използва като подсладител в различни хранителни продукти.

Извън Перу, плодът се предлага най-вече под формата на прах. Прахът се получава чрез дехидратиране на вътрешната маса на плода.

Древната Южноамериканска цивилизация Moche, която процъфтява в Северен Перу между 100 -700 г., e известнa с преклонението си пред даровете на  селското си стопанство. Те често изразявали благодарността си като ги увековечавали в предмети за бита, скулптури и картини. Красиви изобажения на лукума, наред с останалата реколта се откриват в тяхното изкуство. Те могат да се разгледат в музейни експозиции в Перу.

Бутилка, изобразяваща лукума. Колекция „Плодовете на древен Перу“ Museo Largo, Лима, Перу

При разкопки  на древни места за погребение отпреди 2000 г.  в Перу, археолози се натъкнали на керамични съдове, с изображение на лукума. Те са най-старото доказателстжо (засега) за периода в който е облагородено разтението и се е консумирало.

Лукумата  осигурявала храна във време на недостиг на други култури, затова моье да се разглежда като „застраховка“ срещу провал на реколтата.  Селяните в Еквадор и Перу традиционно отглеьдали едно или повече дървета до къщите си  или в близост до селището.  Употребявали като храна за бебета или малки пиленца.  С развитието на човечеството и появата на промишлеността,  пулпата на лукумата започва да се преработена прах, от който прави сладолед, кисело мляко, млечни шейкове, торти, бисквити, бебешка храна, ликьори и т.н.  Третира се като универсален като хранителна съставка.

В Европа плодът е донесен  от конкистадорите през 1531 г. след  като завладяват на Еквадор.

С популяризирането на здравословното хранене през последните години се увеличава и употребата на лукума извън Южна Америка.

В химичния състав на лукума влизат  захари като глюкоза, фруктоза, захароза и инозитол; киселини като лимонена киселина и янтарна киселина; дихидрокамферол гликозиди, галова киселина, глюкоза, фруктоза, захароза и инозитол; фибри, минерали, бета-каротин, феноли, витамини. Този плод съдържа 14 микроелемента, които включват значителни количества калций, калий, магнезий и фосфор, докато съдържанието на тежки метали е ниско

Хранителна стойност за 100 г прах от лукума:

•  калории – 420 калории
• вода – 9,3 грама
• въглехидрати – 87 г
• протеин – 4 г
• общо мазнини – 2,4 г
• фибри – 2,3 г
• калций –  92 мг
• фосфор – 186 мг

100 грама от продукта осигурява 14% от дневната доза белтъчини и 14% от същата доза желязо, необходима на човек.

Маслото от ядките на лукума съдържа линолова киселина (38,9%), олеинова киселина (27,9%), палмитинова киселина (18,6%), стеаринова киселина (8,9%), и гама-линоленова киселина (2,9%).

Лукума притежава следните кардиозащитни, хипоглекемични и противовъзпалите свойства. Притежава редица други полезни за яовешкото здраве характеристики:

• високо съдържание на бета-каротин – богата е на бета-каротин, важен източник на витамин А, който помага за по-добро зрение, стимулира клетъчния растеж и подомага  имунната система. Бета-каротинът може да предпазва и от някои ракови заболявания, включително рак на хранопровода, черния дроб, панкреаса, дебелото черво, ректума, простатата, яйчниците и цервикса, поради своя потенциал като антиоксидант. Той подмладява и намалява ефекта от стареенето.
• Лукумата е естествен подсладител, без да причинява скок на кръвната захар, което се случва при консумацията на повечето други сладки храни. В същото време снабдява организма и с богата гама от хранителни вещества
• отлияава се с високо съдържание на желязо, което осигуряжа преноса на кислород в клетките и е жизненоважно хранително вещество за бременни и кърмещи жени. П
• богата е  на ниацин (витамин В3), който спомага за храносмилането, развитието на мускулите и регулирането на стреса и половите хормони
• жисоко съдърьание на фибри, които подпомагат правилната функция на храносмилателната система
• маслото от ядките на плода е антивирусно и антибактериално
• използва  се за лечение на ожулвания и рани на кожата
• има способността да намали ефектите от стареене като бръчки и фини линии
• съържа значително количество калций и фосфор, което осигурява здравина на костите.
• има способността да намалява нивата на триглицеридите и лошия холестерол (LDL) в кръвта и да намали риска от инсулт и сърдечен удар.

Лукума на прах

•  изработва се от дехидратираната месеста част от плода
• отличен източник на фибри, витамини и минерали, включително забележителни концентрации на бета-каротин, ниацин и желязо.
•  нисък гликемичен индекс и е подходящ за овкусяване на почти всяка храна.
• естествен подсладител – здравословна алтернатива на захарта,

Общо правило – 1 с.л. бяла захар = 2 с.л. лукума на прах

•  Други приложения на лукума:
  за дървесина-използва за строителство в Перу. Използва  се като строителен материал  в районите, където дървото расте най-изобилно.
• За оцветяване на текстил – от листата на растението се получава багрило, което се изпозлва за оцветяване на текстил.

Лукумата е културен символ в Перу, където се счита за „водещ продукт“ при представяне на богатото им историческо наследство.