Известна и като йерусалимски артишок (това име няма общо с Йерусалим, а е резултат от асоциации при разпространението му в различни краища на света), гулия или топинамбур, земната ябълка представлява вид тревисто многогодишно растение от семейство сложноцветни (Asteraceae).
Грудките на земната ябълка съхраняват въглехидратите си като инулин (да не се бърка с инсулина), а не като скорбяла. За разлика от картофите, земната ябълка не съдържа нишесте, а инулинът в нея е вид фруктоза – естествена захар.
Грудките на растението се употребяват за храна, които при добро почистване могат да се консумират и директно. Родом е от централните части на Северна Америка. Разпространено е в източните и западни части на Северна Америка, освен това се култивира широко в умерената зона.
В началото на 1600 г грудките на земната ябълка са били широко използвани като храна от индианците и новите заселниците на Америка. Преди пристигането на европейците, местните американци я култивират като източник на храна. Европейски колонизатори изпратили грудки в Европа, където я натурализират.
През 80-те години на миналия век земната ябълка придобива известност в Средния Запад на САЩ, като зеленчук, който спасява семейните ферми от фалит и от недостиг на хранителни продукти. Това усилие е опит независимите земеделски производители да повишат собствената си производителност.
Земната ябълка е лесна за култивиране, което изкушава градинарите просто да я оставят сама да расте и да се размножава. Дори и малко парченце от грудката да остане в почвата, то започва да се развива и размножава.
Грудките на земната ябълка са вкусни и питателни. Могат да бъдат събирани по всяко време, започвайки около две седмици след като цветята повехнат. Преди консумация е необходимо много добре да бъдат почистени и измити. Не е нужно да се белят.
Могат да се съхраняват свежи в пластмасова торбичка в хладилника в продължение на няколко седмици, но е по-добре да бъдат оставени в земята до момента на употребата им
Източници: