Билката на инките – Мака

 Позната в Южна Америка от древни времена маката е открита от европейците по много интересен начин: 
В края на 15 век, испанските завоеватели се сблъскват с проблем в Новия свят – нямат представа как ще изхранят животните, които довели със себе си.  Местните индианци им предложили решение – растение, което вирее в планините на Перу. Името му било Мака (Maca).  Резултатите от храненето с него били зашеметяващи и летописците започнали да го водят в записките си     като дар от боговете на плодородието.  Конквистадорите в Перу дори нарекли Мака “Билката на инките.”

Първите данни за отглеждането на Мака са отрити още в записки на инките, датиращи от над 5000 години. Те традиционно използвали корен от мака за различни церемонии и специални поводи.

Имали и специален ритуал за военни цели.  Воините  инки  се хранели с  корен от Maкa и придобивали физическа сила и издръжливост.  След завоюване на целта им , обаче не трябвало да консумират Мака – така пазели жените от сексуално насилие в завоюваните градове.

В Южна Америка и до ден днешен корен от Maкa се счита за афродизиак.