Позната в Южна Америка от древни времена маката е открита от европейците по много интересен начин:
В края на 15 век, испанските завоеватели се сблъскват с проблем в Новия свят – нямат представа как ще изхранят животните, които довели със себе си. Местните индианци им предложили решение – растение, което вирее в планините на Перу. Името му било Мака (Maca). Резултатите от храненето с него били зашеметяващи и летописците започнали да го водят в записките си като дар от боговете на плодородието. Конквистадорите в Перу дори нарекли Мака “Билката на инките.”
Първите данни за отглеждането на Мака са отрити още в записки на инките, датиращи от над 5000 години. Те традиционно използвали корен от мака за различни церемонии и специални поводи.
Имали и специален ритуал за военни цели. Воините инки се хранели с корен от Maкa и придобивали физическа сила и издръжливост. След завоюване на целта им , обаче не трябвало да консумират Мака – така пазели жените от сексуално насилие в завоюваните градове.
В Южна Америка и до ден днешен корен от Maкa се счита за афродизиак.